ВЕДА Когато се събудих, слънцето грееше през прозореца и Лука вече не беше в леглото. Претърколих се с прозявка, усещайки паренето на въздуха да удря малката рана на челюстта ми, която все още не беше заздравяла, и бавно премигнах с очи, докато спомените от снощи нахлуха в мен. Бузите ми пламнаха, когато си спомних как се бях нахвърлила върху Лука. Лудото нещо, в което се бях превърнала в прегръдк