ВЕДА
Първата вълна на скръбта ме беше оставила напълно вцепенена. Мъртва като сестра ми. Въпреки че сърцето ми все още биеше и усещах как яката на Лука се трие в бузата ми, вътре нямаше нищо. Бях празна дупка.
Но преди да потъна в тази благословена вцепененост, имаше болка. Болка, която ме разкъсваше с остри като бръснач нокти, раздирайки ме и оставяйки сурови, кървящи рани, преди да се кондензира
















