Очите му обходиха лицето ми. "Ще го вземем за вкъщи." Той спря за момент, изглеждайки сякаш искаше да каже нещо повече. Но тогава настроението се промени, сякаш се отърси от каквото го притесняваше. "Енцо!" извика той. О, боже мой. Бях съвсем забравила за Енцо, който стоеше до колата. Бузите ми пламнаха, докато той обикаляше около ъгъла на къщата. "Качи Веда в колата. Аз ще взема храната за вкъщи