ВЕДА Той не лъжеше. Стаята ми беше точно такава, каквато я бях оставила, чак до смачканите одеяла на леглото и кецовете ми, захвърлени в ъгъла. Благодарна, че съм сама, си поех дълбоко въздух и замръзнах. Миришеше на Лука тук. Дали не се е навъртал из стаята ми, докато ме нямаше? Да търси какво? Твърде уморена, за да мисля за това, просто поклатих глава и отидох до гардероба, за да си намеря нещо,