В мен бушуваше ярост, докато треперех от нея. Лицето ми гореше, докато тропам по коридора далеч от стаята на Лука, опитвайки дръжките на вратите, облечена само с юргана от леглото, защото отказвах… по дяволите, отказвах… да облека каквото и да е негово. Технически, юрганът също беше негов. Знаех го. Но тъй като докосваше само чаршафите, а не голата му кожа, не се броеше. Или поне така си го обясня