ЛУКА
"Това е твоят живот сега, Веда. С мен. И е време да го приемеш."
Проклета упорита както винаги, тя поклати глава. "Не. Не, не е. И не го приемам."
Вгледах се в лицето ѝ. В сивите ѝ очи се надигаше буря. Облекчен бях да я видя, въпреки че исках да я дръпна в скута си и да ѝ напляскам задника, докато кожата ѝ стане ярко розова. "Това е единственият избор, който имаш."
"Не", настоя тя, приближав
















