Аурата на Андерс отстъпва и той се отпуска. "Разбира се, прав си, стар приятелю. Щастлив съм, че това ми костваше само една нощ тренировки." Въздъхнах с облекчение, което беше краткотрайно, когато той отново се обърна към мен. "И така, Кара, защо, особено след днешното представление, не мислиш, че синът ми ти изпраща тези подаръци?" Преместих се неловко, гледайки навсякъде, но не и към Алфа Андерс