Почти е зора, когато спираме отново. Люкът се отваря и аз се изправям, разтягайки схванатите си мускули, колкото мога. Този път сме на място, което изглежда като изоставена опаковъчна къща. Оглеждам се. Почти всичко тук е разнебитено. Изглежда, че сградата може да се срути всеки момент. "Какво е това място?" питам аз. Илай се приближава до мен, хващайки ме под ръка. "Това е твоят нов дом, Кара." "