Изведнъж вратата се отваря с трясък и всичко утихва. След това чувам тежко дишане. „Изваждам я оттук.“ Познавам този глас, но не мога да го определя. Звучи познато, успокояващо. Надявам се, че има предвид да ме измъкне оттук. Усещам как оковите на китките ми са прерязани, човекът съска, когато среброто докосва кожата му. След това ме вдигат, люлеят ме в силни ръце, които ме карат да се чувствам в