"Мириша ли?" "Не, разбира се, че не. Но..." Не искам да прозвуча глупаво и започвам да си гриза устната, мислейки си, че трябва просто да си държа устата затворена. Той хваща с палец долната ми устна и я издърпва от зъбите ми. "Но?" Просто го изтърсвам. "Майка ти правила ли е браунита днес?" Той ме поглежда объркано. Да, знам. Сериозно случаен въпрос. "Доколкото знам, не, защо?" Отново помирисвам.