Баща ми ме поглежда изпод вежди. "Ако зависеше от мен, бих го оставил да продължи по-дълго, но решението е твое, сега, когато си стъпила на краката си." Усмихвам се на баща си и когато спираме пред къщата, той се обръща към мен. "И... може да си готова да им простиш много по-бързо, отколкото аз." "Защо?" "Лиъм ти остави подарък в неделя, когато беше тук. Е, предполагам, че е крайният продукт на по