Докато вървим към клуба, стомахът ми сякаш е обхванат от рояк пчели и ми се гади. Веднага щом влизаме, сякаш цялата стая замлъква и всички се обръщат да погледнат баща ми и мен. Усещам лек руж по бузите си и съм готова да избягам, докато не виждам как всички воини накланят глави почти едновременно към баща ми. Забравям, че повечето от глутницата рядко го виждат. Биха го смятали за отшелник, ако не