"Да, сър, господин Мърморко и Тръпко." Тръгвам да излизам от колата, опитвайки се да не се спъна с вързаните си ръце и крака. Когато най-накрая излизам, изправям се и… нищо. "Ало? Искахте ли да приклекна точно тук? Не виждам нищо и едва се движа, идиот." Той изръмжава по мен, хващайки ме за ръката и ме дръпва близо до лицето си. Дори през качулката усещам отвратителния му дъх. Кара ме да повърна.