Илай покрива главата ми с качулка, за да не виждам накъде отиваме. Достатъчно е да дишам и да виждам тук-там откъслеци светлина, но нищо конкретно. Вървим през по-голямата част от нощта, преди да стигнем до група коли. "Къде ме водите?" Не е за първи път да питам и ме посреща същото мълчание, което получавах всеки друг път. Илай не ми е продумал нито дума, откакто тръгнахме. Стигаме до голям SUV,