АРДЕН Първо, на лицето ѝ се изписа изненада. Сякаш не вярваше, че съм аз. Но после, в очите ѝ се появи пълно презрение в момента, в който осъзна, че наистина аз стоя пред нея. Сърцето ми се сви леко, защото тя ми беше най-добрата приятелка. Бях ѝ се доверила с цялото си сърце, оплаквах ѝ се от семейството си, бълнувах за Джексън, а зад кулисите тя беше тази, която задоволяваше тялото му. Изтръгнах