АРДЕН "Само ти," въздъхнах аз. Винаги си ти. Несъзнателно облегнах челото си на гърдите му, изпускайки дълбока въздишка. Свежият му аромат, смесен с дъжда, се усещаше още по-успокояващо след нашата изненадваща среща. "Защо се държеше така, сякаш те преследвам?" попита той. Погледнах го, с леко присвити очи, макар че в погледа ми нямаше истинска злоба. "Можеш ли да ме виниш?" промърморих аз. "Ти бя