АРДЕН "Най-после," въздъхнах с облекчение, когато стигнах до общежитието си. Огледах полу-високата сграда пред мен. Със своите седем етажа, тя изглеждаше малко по-износена в сравнение с останалата част от инфраструктурата на кампуса. Но не мога да се оплаквам; това беше най-достъпният вариант. Преминавайки през вратата, бях посрещната от интериор, който беше дори по-лош от екстериора. Разкъсани дивани и счупени маси изпълваха общата зона, останки от това, което изглеждаше като множество битки, които са се случили без никакви усилия за поправка. Жената зад гишето изглеждаше напълно отегчена, старателно си правеше маникюра – на краката. Прочистих гърлото си веднъж, но тя вдигна ръка, заглушавайки ме, докато се фокусираше върху сложния дизайн на най-малкото си пръстче на крака. Изглеждаше... череша? Как ще се побере това на толкова малък нокът? След малко тя въздъхна с облекчение и най-накрая ме погледна, все още с крака си на масата. "Какво ти трябва?" попита тя. "Ъм, аз съм нов наемател," отговорих, усмихвайки се леко. "Арден Стоун." С още една въздишка тя погледна лаптопа си и присви очи, преди да кимне. "Виждам името ти. Платила си първоначалния депозит?" "Да," казах. "Хм," измърмори тя. "Увери се, че плащаш наема си навреме. Не искаме да избухне друга битка. Хадес не оценява тези, които закъсняват с плащанията." Очите ми се разшириха. "Какво?" Тя повдигна вежда. "Ще създаваш ли проблеми?" "Не, не," отговорих бързо, клатейки глава. "Добре," усмихна се тя. "Аз съм Мейзи и съм лидерът на общежитието. Ако имаш някакви проблеми, говори с мен само между 8 и 10 сутринта и вечерта – СТРИКТНО. Аз също съм студентка." Кимнах отново. Тя порови из чекмеджетата и ми подаде ръждясал ключ. "Стая 707," каза тя. "Това е споделена стая, нали знаеш?" "Да," потвърдих. "Мога ли да използвам асансьора?" Тя избухна в смях, оставяйки ме объркана. "О, миличка. Нашият асансьор е счупен от пет години. Използвай стълбите." Повдигнах вежда. Училище като "Елит" имаше ли такива условия на живот? Все пак, изглеждаше, че е на ръба на истерия, ако задам друг въпрос. Затова кимнах и тръгнах, изкачвайки стълбите до последния етаж. Пътуването беше всичко друго, но не и приятно. Мъже и жени без ризи се излежаваха в коридорите, някои дори се целуваха и бяха на границата да правят секс. Бутилки от бира бяха разпръснати по земята, а кърпички с неизвестни вещества полепнали по стените. Поклатих глава и побързах към стаята си, въздъхвайки с облекчение, когато установих, че седмият етаж не е толкова хаотичен, колкото останалите. Вкарах ключа и го завъртях, бързо затваряйки вратата зад себе си и се облегнах на твърдата повърхност. "Тежко, нали?" внезапно попита някой. Подскочих от шок, изправяйки се лице в лице с поразителна жена със светла кожа и вълниста коса. "Не крещи," каза тя. "Стените тук са хартиени." Притиснах ръка към сърцето си. "Съжалявам. Просто не очаквах някой да е тук." "Няма проблем," каза тя, изправяйки се от пода, където беше подреждала вещите си, и предлагайки ръката си. "Аз съм Теса и мисля, че сме съквартирантки." Малка усмивка се появи на устните ми. Вече имах добро предчувствие за нея. "Арден," казах аз, стискайки ръката ѝ. "Приятно ми е да се запознаем." Тя покри устата си за момент. "Ти си толкова красива," заяви тя. Очите ми се разшириха и аз поклатих глава. "Това е прекалено," отговорих срамежливо. "Ти определено си по-красива." "Повярвай ми," каза тя, потупвайки ме по рамото. "Ти си най-красивото момиче, което съм виждала." Бузите ми пламнаха, докато отмествах поглед. "Така или иначе, ти също ли си първокурсник?" попита тя. Кимнах, поставяйки чантата си от моята страна на стаята. "Същото и тук," усмихна се тя. "Да се надяваме, че имаме един и същ график. Богинята на Луната знае, че имам нужда от приятел на това място." Засмях се и кимнах. "Добре е, че нямаме часове днес, нали? Можем да си починем." Тя наклони глава, изглеждайки замислена. "Трябва да посетим общото събрание, обаче." "А?" попитах, обръщайки се към нея с набръчкани вежди. "Общото събрание – публикуваха го в 'Ехото', страницата на училището." "По дяволите," промърморих. Майка ми беше взела телефона ми, преди да мога да го проверя. "Колко е часът?" Точно тогава сирени завиха из кампуса, карайки ме да замръзна. Очите на Теса се разшириха. "Сега!" възкликна тя, хващайки китката ми и ме издърпвайки през вратата. "Чакай, чакай," протестирах. "Трябва ли да тичаме до главната зала?" Тя се намръщи леко. "Тичаме?" "Ще се трансформираме ли или нещо подобно?" Тя се изкикоти, клатейки глава. "Не, глупачке. Имаме безплатен транспорт за всички! Хайде, да тръгваме." *** Залата вече беше претъпкана, когато Теса и аз пристигнахме. Настанихме се на задните седалки, което ми подхождаше добре. Забелязах брат ми и Сиена да седят близо до предната и централната част и исках да ги избегна на всяка цена. Но къде беше Джексън? Поклатих глава, отхвърляйки мисълта. Не исках да давам на този кретен нито миг от вниманието си. "Фух," въздъхна Теса с облекчение. "Успяхме! Не можем да пропуснем обявяването на Алфите за всяка фракция. Трябва да изберем разумно, за да имаме спокоен престой в училище." Намръщих се все повече с всяка дума. "Да избираме... Алфа?" попитах аз. Тя ме погледна объркано. "Да," отговори тя. "Това би било най-идеално. Автоматично имаш клика и можеш да изграждаш връзки." "За какво говориш?" Веждите ѝ се сключиха. "Не ми казвай – не знаеш тези неща?" "Не," казах. Тя се изсмя леко с недоверие. "Били ли сте изолирани през целия си живот?" Свих устни. Е, родителите ми наистина ме ограничаваха много повече, отколкото братята ми, на практика контролирайки живота ми, сякаш беше техен. "Ще ти разкажа всички подробности," каза тя с разбираща усмивка. "Засега се фокусирай върху предната част. Алфите ще бъдат представени."