АРДЕН За известно време настъпи тишина. В градината нямаше останали хора и светлините започнаха да угасват една по една, хвърляйки пространството в по-дълбоки сенки. Накрая той погледна към луната и тихо каза: „Аз съм различен от семейството си. Мисля, че можеш да го усетиш.“ Кимнах, а очите ми изследваха профила му, осветен от бледия син отблясък на нощта. Кейд въздъхна и добави: „Мисля, че можеш