АРДЕН Хъни седеше на верандата, поклащайки крака напред-назад, докато прегръщаше плюшения вълк, който Кейд ѝ беше подарил. Големите ѝ, кръгли очи ме следяха напрегнато, докато събирах последните си вещи. Не каза нито дума, докато не приклекнах пред нея. "Ти наистина ли си тръгваш?", попита тя с тих глас, в който се долавяше нотка надежда, че може да останем още една нощ. И аз също копнеех да прека