АРДЕН Избягах от къщата, сякаш огън ме преследваше. Изпитах нужда да плача, но не исках да им доставя удоволствието да видят сълзите ми. На излизане чух някои членове на глутницата ни да обсъждат нещо помежду си. "Най-сетне разбра." "Тя е глупава, че не го е видяла." "Дори не знам защо се е родила в това семейство, след като очевидно е бездарна." "Разбира се, Алфа Джаксън ще избере Сиена. И нея я приеха в Елитната академия." Думите им ме накараха да забързам и стигнах до предния ни двор. Там си позволих да заплача. Сълзи се стичаха по бузите ми, докато се свличах на тревата. Всички целувки, истории и спомени бяха напразни, а? Той ме е лъгал цели две години само защото е искал тялото ми! Сякаш небето искаше допълнително да се подиграе с чувствата ми, дъждът се изля агресивно и ме подгизна за секунди. Въпреки това, дори тогава, не можех да почувствам нищо друго освен болката в гърдите си. Едва когато вратата се отвори и майка ми видя подгизналата ми фигура, се опомних. "Арден!" възкликна тя. "Какво правиш там навън? Бързо влез. Ако се разболееш, никой няма да се погрижи за теб!" Думите ѝ ме нараниха, но бях свикнала с тях. Изправих се и влязох в къщата. Майка ми се намръщи, когато видя мокрия килим. "Боже," промърмори тя. "Защо винаги създаваш проблеми? Защо не можеш да бъдеш като братята си? Никога не съм имала трудности с тях." Това определено не беше вярно. Когато братята ми създаваха проблеми, тя просто ги отминаваше като "момчетата са си момчета". Но никога не беше търпелива с мен. Сълза се отрони от очите ми, което я накара да се намръщи. "Ти плачеш?" попита тя. "Какво се е случило? Отново ли си прекалено драматична?" Свих устни и грубо избърсах сълзите от очите си. Някак си, по някакъв начин, все още исках да излея чувствата си. Обикновено щях да говоря със Сиена. Но бях загубила и нея. "Джаксън ми изневери със Сиена и разкъса връзката ни," казах аз разтреперано. Не очаквах да ме утеши, но очаквах да бъде шокирана, поне. Но изражението на лицето ѝ остана неутрално. "Нима не е очевидно?" попита тя. Веждите ми се сключиха. Не можех да повярвам какво чувам. "Какво?" успях да кажа. "Неговото семейство никога не те е харесвало. Много пъти съм ти казвала, че той е твърде добър за теб. Изобщо не си му подхождала. Всичко, което можеше да направиш, беше да го задоволиш в леглото, но дори и това не си направила." Как може една майка да каже тези думи на детето си? "Освен това," продължи тя, събаряйки ме, преди дори да успея да се изправя. "Сиена ще отиде в Елитната академия с него. По-добре се установи в местната академия и си намери партньор без връзка." Затворих очи и почувствах как друга сълза пада. "Значи през цялото време си знаела? И никога не си се потрудила да кажеш на собствената си дъщеря за това?" "О, хайде, Арден," възкликна тя. "Всички на практика знаеха. Ти просто си твърде сляпа и заблудена, за да го видиш." Точно тогава баща ми влезе в стаята и ме погледна, сякаш съм дъвка на подметката му. В този момент мокрото писмо за приемане падна от ръката ми и очите му се разшириха, когато видя емблемата на Елитната академия отгоре. "Ти..." "Бях приета," най-сетне разкрих, въпреки че се съмнявах, че ще се зарадват. Веждите на майка ми се сключиха и тя внимателно взе писмото, за да прочете съдържанието му. "О, това не може да бъде," промърмори тя. "Сигурно има някаква грешка." "Няма," настоях аз. Баща ми скръсти ръце пред гърдите си. "Ти ли си фалшифицирала това писмо за приемане, Арден? Толкова ли си отчаяна?" "Не съм!" възкликнах аз. "Преминах! Не можете ли да се зарадвате за мен поне веднъж?" Челюстта на майка ми се стегна и преди да се усетя, тя беше разкъсала писмото за приемане на парчета. "Не!" "Съжалявам, мила," каза тя без извинение. "Наистина трябва да има грешка. Някой като теб не би могъл да оцелее в Елитната академия. Тя е за най-силните, най-влиятелните и най-умните млади върколаци в страната." "Това е вярно," подкрепи я баща ми. "И дори ако по някакъв начин те приемат – Лунната богиня да не дава, защото стандартът им трябва да се влошава – все още няма начин да посещаваш училището." "З-защо не?" заекнах аз, гледайки разкъсаното парче хартия, сякаш е фрагмент от разбитото ми сърце. "Не можем да си го позволим," каза той. Вдигнах поглед и ги изгледах ядосано. "Лъжец," казах аз. "Изпратихте Люсиан преди. Кийрън също учи там в момента." "Точно така," каза майка ми. "Кийрън отсяда в Елитните имения, защото не може да живее в общежитията. Това само по себе си е много скъпо. Както казах, ще те подкрепим да отидеш в местната академия –" "Не," казах аз, преди да успее да завърши изречението си. Двамата спряха, с недоверие на лицата си. Винаги бях се съгласявала с техните порочни планове, винаги послушната дъщеря, надявайки се най-накрая да ме обичат толкова, колкото и братята ми. Но това никога не се случи. Най-сетне бях избухнала. "Не?" попита баща ми. "Млада госпожице, чуваш ли се?" Преглътнах буцата в гърлото си. "Не," повторих аз. "Няма да ходя в местната академия." "Тогава искаш ли да станеш работничка –" "Не," прекъснах я отново. След това ги погледнах в очите. "Ще отида в Елитната академия." "Арден, не ни предизвиквай," каза майка ми, без и следа от шега в гласа си. "Каквото и да направите или кажете, аз си тръгвам." След това им обърнах гръб и на практика можех да почувствам яростта, излъчваща се от телата им. "Ако избереш да си тръгнеш, тогава се смятай за част от това семейство. Няма да получиш нашата подкрепа, било то финансова или емоционална. Няма да бъдеш нищо за нас," изплю майка ми, а думите ѝ се врязаха в сърцето ми като острие. Този път не се поколебах. "Тогава, нека бъде така."