АРДЕН
– Как е? – попита Кейд, докато лежеше до мен, поглеждайки ме с любопитен израз.
– Наистина ли трябва да питаш това? – изстенах аз, неспособна да скрия смущението си.
Той се усмихна самодоволно, взорът му беше фиксиран върху тавана.
– Е, беше ти за първи път – промърмори небрежно той.
– Беше... хубаво – прошепнах почти на себе си, надявайки се признанието да остане между нас.
– Какво каза? –
















