АРДЕН – Как е? – попита Кейд, докато лежеше до мен, поглеждайки ме с любопитен израз. – Наистина ли трябва да питаш това? – изстенах аз, неспособна да скрия смущението си. Той се усмихна самодоволно, взорът му беше фиксиран върху тавана. – Е, беше ти за първи път – промърмори небрежно той. – Беше... хубаво – прошепнах почти на себе си, надявайки се признанието да остане между нас. – Какво каза? –