АРДЕН Продължих да влача Оуен, без да имам предвид крайна дестинация, мърморейки ругатни под носа си. Спрях едва когато той отдръпна ръката си. Поех дълбоко въздух и се обърнах към него. Той не каза нито дума, но ясно виждах облекчението в очите му. При тези думи прокарах пръсти през косата си и затворих очи, опитвайки се да успокоя дишането си. – Винаги ли си толкова смела? – попита той, нарушава