ТЕСА Не знаех колко дълго бях там. Езерото лежеше спокойно пред мен, тъмно като лист стъкло, отразявайки изгряващата луна и обсипаното със злато небе над него, преди последните следи от светлина напълно да изчезнат. Очите ми бяха подпухнали – може би дори червени. Бях плакала твърде дълго и ето ме, сведена до това състояние. Лека усмивка се изтръгна от устните ми, когато зърнах отражението си в по