КАДЕ
Обърнах се при звука на името си.
– Господин Уинтърс.
Той вървеше бавно, със скръстени ръце зад гърба си, стойката му беше скована от власт. Гласът му, когато проговори, беше плавен, но смразяващ.
– Това е само началото – каза той и ми стана иронично, че и двамата мислим едно и също.
Наклоних леко глава; пулсът ми дори не се ускори. Очаквах от него да се държи така.
– Началото на какво? – поп
















