АРДЕН Все още се опитвах да успокоя нервите си. Всичко, което се случи вчера – не, цялата тази седмица – ми се струваше като един дълъг, луд трескав сън. От загубата на девствеността ми до непрестанното досаждане от другите Алфи и горящата сграда… умът ми беше претрупан с твърде много неща. Вълкът ми не спираше да крачи под кожата ми, неспокоен и на ръба. И сега, разбира се, трябваше да се занимав