Оливия Асансьорът звънна и вратите се отвориха към неговия пентхаус. Той ми направи знак да изляза първа, а ръката му се задържа над кръста ми, без да ме докосва. "Насам," каза той, повеждайки ме покрай всекидневната, която бях видяла по време на вечерята ни. Вървяхме по коридор, който не бях изследвала преди, минавайки покрай няколко затворени врати, докато Александър не спря в края на коридора.