Оливия Той се наклони през конзолата, лицето му бе на сантиметри от моето. За момент сърцето ми спря и си помислих, че ще ме целуне. Вместо това той докосна челото ми с устни, точно както предния ден. "Почини си," промърмори той. "Ще се видим сутринта." Кимнах, неспособна да изрека думи, когато е толкова близо. Неговият одеколон ме обгърна, пикантен и скъп, караше главата ми да се върти. "Лека нощ