Оливия Стигнахме до кафенето и се присъединихме към кратката опашка. Александър държеше ръката си на гърба ми, палецът му описваше малки, успокояващи кръгове, за които не бях сигурна, че осъзнава. "Семейството ти изглежда мило," коментира той, оглеждайки менюто над бара. "Така е," кимнах аз. "Също така са много загрижени." "Забелязах," каза той сухо. "Брат ти Никълъс изглежда иска да ме разпита."