Оливия — Това би било хубаво — казах аз, пренебрегвайки триумфалния поглед на Емилия. — Само да си платя сметката. Александър постави ръката си ниско на гърба ми. — Аз ще я покрия. — Не, наистина, аз мога да платя — възразих аз, посягайки към чантата си. — Оливия. — Гласът му беше твърд, но нежен. — Прекъснах твоята вечер. Позволи ми да се погрижа за това. Аз се поколебах, не исках да изглежда, че