Оливия Събудих се на следващата сутрин по-изтощена, отколкото когато си легнах. Сънищата ми бяха хаотична смесица от болнични коридори, ръцете на Александър и бледото лице на баща ми на фона на бели чаршафи. Не точно почивка. Болницата изглеждаше различно на дневна светлина, по-малко зловеща, повече институционална. Намерих мама точно където я бях оставила, задрямала неудобно на стол, придърпан бл