Оливия Той отпи от чашата си, облегнат на перилата. Халатът се разтвори още повече и аз насилих очите си да останат върху лицето му. – Спа ли добре? – попита той, гласът му все още дрезгав от сън. – Да – излъгах аз, надявайки се, че не може да разбере, че съм прекарала половината нощ болезнено наясно с тялото му до моето. – Лъжкиня – каза той, но тонът му беше по-скоро забавен, отколкото обвинител