Оливия Храната ни пристигна и ядохме в удобно мълчание за няколко минути. Бях болезнено наясно с очите му върху мен, наблюдаващи ме, докато се наслаждавах на всяка хапка. След вечеря излязохме на прохладния нощен въздух. Ръката на Александър се плъзна около кръста ми, докато чакахме колата му, а пръстите му чертаеха бездейни шарки върху коприната на роклята ми. „Хареса ли ти вечерята?“ попита той,