Оливия — Изглежда невероятно — казах аз, и гласът ми прозвуча по-дрезгаво отколкото исках. — Почакай, докато го опиташ. — Александър ми подаде чиния и взе своята чаша с вино. — Да ядем навън. Последвах го до верандата, откъдето се виждаше океана. Луната хвърляше сребърна пътека по водата, а звукът от вълните, разбиващи се в скалите долу, създаваше спокоен саундтрак. Седнахме един срещу друг и аз н