Оливия Целунах я по бузата и се отправих към хола, където татко се беше изтегнал в креслото си с дистанционното в ръка. Изглеждаше по-добре от последния път, когато го бях виждала, по-малко блед и по-бодър. Операцията беше направила чудеса, макар и възстановяването да беше бавно. "Здравей, татко." Той се обърна и лицето му грейна в усмивка. "Лив! Каква приятна изненада." "Няма изненада. Казах на м