Вторият ден пред дома на Зефир Ксандър. Семейството на Зефир беше над средното финансово ниво, тъй като той имаше малък бизнес. Живееше във вила, построена на земята, която притежаваше. Моник Ксандър всъщност се колебаеше. След известно двоумене натисна звънеца. Ивон Ксандър отвори вратата, изглеждаща като дама от богато семейство с изискания си грим и червена рокля. Ивон знаеше, че Моник ще я посети този ден. Присви очи и я погледна с отвращение. Не очакваше, че Моник все още ще изглежда толкова невинна, след като има дъщеря от пет години. Огромните блестящи очи на Моник все още изглеждаха толкова живи, колкото преди. Ивон винаги е мразела колко невинна изглеждаше тя. Игнорирайки Ивон, Моник хвана ръката на малката Номи и влезе в къщата. Ивон я последва ядосано, скръстила ръце на гърдите си, а токчетата ѝ издаваха тракащ звук. Моник влезе в хола. Чичо ѝ седеше на стол и пушеше цигара с недоволно лице, докато леля ѝ четеше списание. "Чичо! Лельо!" Моник ги поздрави с усмивка. "Ти си тук!" Чичо ѝ ѝ се усмихна мило. Сиобан Зак се изсмя подигравателно: "Най-накрая. Чичо ти чакаше." "Сигурно е била заета, все пак е служителка в офис, нали помните?" каза Ивон със странен тон, с многозначителна усмивка на лицето си. Тя си спомни разговора си с майка си, Сиобан, преди няколко дни. "Мамо, познай на кого беше колата!" Ивон не можа да се сдържи и избъбра това в момента, в който видя Сиобан. Устните ѝ бяха извити в зловеща усмивка. Тя искаше нищо повече от това целият свят да научи за работата на Моник като таксиметров шофьор. "На кого? Виж колко си доволна." Сиобан беше любопитна защо дъщеря ѝ е толкова щастлива. "На Моник." Ивон повдигна вежда и се усмихна. "Невероятно, нали?" "Моник Ксандър? Сигурно си се объркала! Баща ти току-що каза, че сега е успешна служителка в офис в огромна компания. Дори има страхотни придобивки и висока заплата от работата." Сиобан се втренчи в Ивон, устата ѝ зяпна от шок. Ивон се изсмя презрително. "Служителка в офис, ама друг път, тя кара такси, докато се грижи за малкия боклук." "Спри да ги наричаш боклуци, баща ти пак ще ти чете конско," упрекна я Сиобан меко, но не можа да сдържи любопитството си. "Сигурна ли си?" "Разбира се! Тя ви излъга в очите. Няма как да работи за огромна компания. Тя ме закара до вкъщи с таксито си, така че съм сто процента сигурна в това. Дори ме помоли да не казвам на теб и татко." Въпреки че Моник заплаши Ивон, че ще каже на баща ѝ за инцидента с дрогата, Ивон изобщо не ѝ повярва. Обратно в настоящето, Зефир не можа да не се намръщи недоволно на думите на Ивон. Едва вчера Сиобан му каза истината, че Моник е таксиметров шофьор, а не служител в компания. Очите на Моник помръкнаха. Тя вече очакваше, че Ивон ще я предаде, затова се престори, че не я чува. Сведе глава и се обърна към малката Номи с усмивка: "Малка Номи, това са твоят прачичо и пралеля. Поздрави ги." "Прачичо, пралельо." Малката Номи ги поздрави със сладък и мелодичен глас. В този ден косата на малката Номи беше вързана на две плитки. Изглеждаше интелигентна и очарователна с румените си бузи, розови устни и тъмни блестящи очи. "О, какво умно момиче. Как се казваш?" Зефир отпусна набраздените си вежди. Как можеше да остане ядосан, когато такова очарователно малко момиче стоеше точно пред него? Моник тайно въздъхна с облекчение. Надяваше се, че чичо ѝ няма да ѝ се ядоса прекалено много пред малката Номи. "Пълното ми име е Ейнджъл Ксандър, мама ме нарича малка Номи. Можеш и ти да ме наричаш малка Номи," отговори малката Номи, мигайки с очи. "Каква е работата на майка ти?" Сиобан прекъсна внезапно, докато гледаше малката Номи с усмивка. Тя беше изключително любопитна каква е истинската работа на Моник. "Мама работи в кафене през деня и кара такси през нощта. Работи много усилено." отговори невинно малката Номи. Имаше лошо предчувствие за усмихнатата жена пред себе си. Моник не очакваше леля ѝ да зададе въпроса така. Тя прехапа устни от шок, докато кръвта се оттичаше от лицето ѝ. Първоначалният ѝ план да обясни на чичо си насаме беше саботиран. Чичо ѝ със сигурност щеше да ѝ се ядоса. "Работиш в кафене през деня и караш такси през нощта?" Зефир сякаш се ядосваше, имаше лошо изражение на лицето си. "По-скоро ще се захване с различни работи и ще се мъчи там, отколкото да се върне!" Дяволска усмивка се появи на лицето на Ивон, докато наблюдаваше сцената, сякаш гледаше драма. Сюжетът беше по-драматичен, отколкото си мислеше. Тя предполагаше, че баща ѝ ще удари Моник отново точно както преди пет години. "Чичо... аз... не исках да лъжа." Моник се паникьоса. Тя искаше да обясни на чичо си, че не иска да се притеснява за нея. "Какво прави през всичките тези години? Как можеш да осигуриш на детето си здравословен живот?" Зефир изгледа Моник ядосано. Гледайки ядосания си чичо, Моник беше разстроена и уплашена, в очите ѝ се появиха сълзи. "Не можеш да мъмриш мама! Тя е най-добрата майка на света!" Забелязвайки тъгата на майка си и жената, която се беше карала с майка ѝ преди няколко нощи, малката Номи стана изключително нещастна. Зефир и Сиобан бяха шокирани. И двамата погледнаха малката Номи с изненада. Малката Номи отиде при майка си и протегна ръце, за да я защити като възрастен, въпреки розовите си бузи и огромните блестящи очи. Беше изключително очарователна. Беше сладко и тъжно едновременно. Моник повдигна устни, сърцето ѝ се изпълни с топлина. Малкото момиче наистина беше много обичливо, но Сиобан беше недоволна от това как изглеждаше, че не я харесва. "Какво диво дете, нямаш никакви маниери." изсмя се Сиобан. Зефир беше ядосан, но омекна, когато видя как малката Номи защитава майка си по очарователен начин. След това си помисли, че сигурно не е лесно за Моник да има две работи едновременно. "Внимавай какво говориш," смъмри Зефир Сиобан. "Прачичо не ме мъмри, той просто се тревожи за мен. Притеснява се, че нямам време да се грижа за теб, затова се тревожи и за теб." Моник се наведе наполовина, за да хване ръцете на малката Номи и ѝ обясни с нежен тон. "Съжалявам, прачичо." Малката Номи помисли за момент и отиде при прачичо си, за да се извини. След това му изплези език. Зефир много обичаше малкото момиче, сърцето му се топеше заради нея. "Няма нищо, добро момиче," каза той, като взе малката Номи в обятията си с любов. След това се обърна и инструктира Ивон: "Сложи черешите, които купихме вчера, в хладилника, ще ги дадем на малката Номи." "Защо да даваме тези череши на детето на боклука? Те струват 200 юана килото! Дори аз се колебаех да ги ям!" изрева Ивон. "Каква магия направи Моник? Как може татко да не каже нищо, въпреки че тя излъга толкова много? Как може да ѝ прости просто така? Колко неочаквано." Ивон беше изключително раздразнена. "Затвори си устата. Наистина ти е харесало да измисляш истории, нали?" каза Зефир ядосано. Кога е измисляла истории? "Всичко е по твоя вина. Защо се върна? Ти винаги разрушаваш нашия дом и остана под нашия покрив безплатно! Не си ли доволна още?" Ивон изгледа Моник с омраза, без да осъзнава падащите си сълзи. Тя изтича в стаята си и затръшна вратата ядосано. Тя негодуваше срещу Моник. "Ивон има право. Винаги заставаш на страната на Моник." Сиобан изгледа съпруга си ядосано. Тя беше обезсърчена да види дъщеря си да тича към стаята си в сълзи. "Тя се превръща в разглезено хлапе, защото винаги я защитаваш," не одобряваше Зефир. "Виждаш ли, все още защитаваш това диво дете!" Сиобан се изпълваше с гняв всеки път, когато погледнеше лицето на Моник. Тя се обърна и си тръгна, за да утеши дъщеря си. "Чичо, съжалявам, че пак ви накарах да се карате с леля." Моник вътрешно я болеше. Тя наистина съжаляваше. Искаше да си тръгне веднага, след като предаде плодовете и подаръците на чичо си. "Ето малко плодове и..." Въпреки това, чичо ѝ я прекъсна, преди да успее да довърши: "Седни тук. Ще отида да измия плодовете. Не обръщай внимание на лошия нрав на леля ти." След това Зефир отиде в кухнята с малката Номи в обятията си. Моник разбра, че чичо ѝ се надява, че тя ще остане още малко. Въпреки нещастните инциденти, тя все още искрено ценеше този дом. Това беше причината, поради която се притесняваше да не ядоса чичо си и леля си. Затова дойде чак дотук, за да обясни. Чичо ѝ се върна с измити плодове и те си поговориха за ежедневието си. Разбира се, Моник говореше само за хубавите неща. Чичо ѝ се опита да я накара да остане, когато почти беше време за вечеря, но тя настоя да се върне. Тя си тръгна, след като му предаде подаръка. "Мамо, прачичо ми даде подарък и каза, че мога да го отворя само когато се прибера у дома." Малката Номи извади елегантен плик от джоба си щастливо, когато се прибраха у дома. Моник си помисли, че е играчка. Всъщност, когато отвориха плика, се оказа купчина пари. Сърцето ѝ се изпълни с топлина, докато гледаше парите със сълзи в очите. Чичо ѝ наистина я обичаше и беше наистина хубаво да бъдеш обичан от някого.