„Имаш разум в главата си,“ изсумтя Моник. И тя беше гладна. Би било жалко да не се наслади на подобно угощение от този богат мъж.
Моник най-сетне осъзна, че едно ястие е толкова маловажно за него в сравнение с огромната купчина дрехи, които купи.
Точно срещу супермаркета имаше изискан ресторант. Беше ресторантът, в който ходиха последния път.
Следобедният чай тук беше наистина вкусен.
Две красиви
















