"Stormchase прие молбата ви." Моник чу известие от Stormchase точно когато мислеше за мъжа. Провери адреса, беше Marriott International. "Не може да бъде." Моник се изчерви и сърцето ѝ заби по-бързо. Взе телефона си и се обади. "Здравейте, аз съм вашият шофьор от Stormchase. Колата ми е синя, с номер A2219. Скоро пристигам пред входа на Marriott International. Можете да излезете." "О, добре," отговори жена. Гласът ѝ беше приятен. Моник донякъде се успокои. Как можеше да очаква, че е той? Това беше глупаво. Моник беше точно срещу Marriott, така че стигна веднага. След малко се приближи млада и привлекателна жена. Имаше лек грим и носеше бяла блуза, съчетана с лилав костюм, който подчертаваше високата ѝ и стройна фигура. "Вие ли сте моят шофьор от Stormchase?" попита тя Моник за потвърждение. "Да, здравейте." Моник ѝ се усмихна мило. Жената сякаш се облекчи, докато се качваше в колата. "Наистина сте много красива," каза малката Номи с мил тон, докато се взираше в жената, която се качи в колата. Жената едва сега забеляза очарователното малко момиченце, седнало на предната седалка. Розовите ѝ устни бяха леко извити, кръглите ѝ бузки, които те караха да ги щипнеш, бяха зачервени като есенна ябълка, а големите ѝ черни очи блестяха под дългите, гъсти мигли. Приличаше на малка принцеса от комикс. Изглеждаше изключително обичлива. "Защо е тук това сладко момиченце?" попита Луиз Лу от любопитство. "Съжалявам за това, това е дъщеря ми. Не мога да я оставя сама вкъщи през нощта, затова я взимам със себе си. Тя е ангелче, няма да ви безпокои... Моля, не се сърдете..." Моник се паникьоса и започна да обяснява, защото си помисли, че пътничката ѝ е разстроена. "Моля, не се оплаквайте." Моник вече беше получила веднъж оплакване за това. Шефът ѝ вече я беше предупредил, че ще си загуби работата, ако получи още едно оплакване. "Аз съм добро момиче," каза малката Номи тихо, кимайки. След това се втренчи в Луиз и невинно примигна. "Хаха, добре е, нямам нищо против. Всъщност се радвам, че съм в една кола с нея," засмя се Луиз Лу. "Няма да ми направите нещо неморално, тъй като сте шофьорка и имате дете с вас." Беше се притеснила, преди да се качи в колата на Моник, защото веднъж, след като беше свършила работа късно, се беше качила в такси с мъж шофьор. Шофьорът първо я беше поздравил за красотата ѝ по флиртуващ начин, след което започна да я докосва. По-късно поведението му стана още по-неприемливо, когато стигнаха до отдалечено място. За щастие успя да избяга, иначе резултатът щеше да бъде ужасен. Все още беше малко травматизирана дори като си спомняше това. "Какво?" попита Моник учудено, малко се стресна. "Веднъж, след като работих извънредно, взех такси и човекът, който ме взе, беше истински негодник. Дори се опита да ме докосне. Имах късмет, че успях да избягам." Луиз все още имаше остатъчен страх, когато си спомни какво се беше случило. "Тези хора са тъпи идиоти." Моник избухна в гняв. Спомни си как разговорът на шофьорите в групата я беше подразнил току-що. Моник ненавиждаше мъже като тях. "Точно така, те са зверове." Луиз стисна зъби с отвращение, когато си помисли за този неморален мъж от онази нощ. "Не, те са по-лоши от зверове..." изсмя се Моник. "Пффт!" Луиз избухна в смях. "Наистина, те са най-лошите." "Как се казваш? Чувствам се сякаш те познавам цял живот!" попита Луиз с вълнение. "Аз съм Моник Зандър, чувствам се по същия начин," отговори Моник. Имаше чувството, че е срещнала сродна душа. "Звучи хубаво! Аз съм Луиз Лу." "А ти звучиш достъпна," отговори Моник остроумно. Имаше предвид, че също харесва името на Луиз. "Наистина съм достъпна!" подигра се Луиз и каза. "Хаха!" Забавлявана от прямотата на Луиз, Моник избухна в смях. Помисли си, че въпреки че Луиз беше красива, тя изобщо не беше горда. "Можеш да ми се обадиш, когато работиш извънредно след това и ще те взема от Marriott. И без това съм на нощни смени." Моник смени темата. "Разбира се, звучи страхотно." Луиз беше повече от щастлива. Нямаше нужда да се притеснява, че ще срещне извратеняци повече! Попита за номера на Моник и ѝ се обади. След това ѝ напомни да запази данните ѝ за контакт, когато се върне. "Ще го направя веднага щом свърши смяната ми," увери Моник. Двете си говореха по пътя. Не мина много време, преди да стигнат до местоназначението. "Можеш да ме посетиш в Marriott, когато имаш нужда от мен, аз съм рецепционист там," каза Луиз щастливо. "Добре." Моник също беше доволна. "Довиждане, красива лельо." Малката Номи протегна пухкавите си ръце и помаха. Искрено харесваше Луиз. "Довиждане, момичета, бъдете внимателни." Луиз помаха и се сбогува. Харесваше малкото момиче, защото беше очарователно и интелигентно. Луиз живееше в отдалечен район в покрайнините. Времето мина бързо и тя стигна достатъчно скоро, тъй като имаше оживен разговор с Моник по време на пътуването. Малката Номи и Моник изглеждаха единствените в района. Освен това беше късно, така че наоколо нямаше коли. Беше изключително тихо, тъй като високите дървета хвърляха танцуващи сенки отстрани на пътя под приглушените светлини. Нощният бриз шибаше и караше листата да шумолят. Пътят към къщата беше зловещо дълъг и тъмен. "Мамо, тъмно е. Страх ме е," каза малката Номи тихо. Моник се изплаши малко. В тъмнината нямаше жива душа. Щеше да се вцепени, ако от нищото се появи сянка. "Всичко е наред, малка Номи. Аз съм тук." Моник погледна уплашената си дъщеря, когато всъщност самата тя беше ужасена. "Да изпеем една песен, нали?" Моник се опита да я развесели и започна да пее. "Светлинка, светлинка, звездичке, как се чудя каква си ти..." Страхът на малката Номи намаля, докато майка ѝ пееше. След това се присъедини и запея заедно. "Светлинка, светлинка, звездичке, как се чудя каква си ти..." Пяха целия път обратно към града. Моник и малката Номи продължиха да се мотивират взаимно, тъй като Моник прие много молби за пътуване от градската част до покрайнините онази нощ. След това се върнаха у дома късно. ... Mansion Coffee, вторият ден. "Извинете," каза Моник с усмивка, сваляйки маската си за лице, за да разкрие бледото си лице и розови устни. Моник усърдно почистваше тоалетната с различни почистващи инструменти, докато новата почасова служителка на кафенето, Синди Лий, се гримираше с чифт безумно високи токчета. В момента студентка в университет H, тя си беше намерила почасова работа в кафенето. Беше млада и красива. Изглеждаше още по-очарователна с грима, който уголемяваше очите ѝ, и секси червените устни. Гримираше се в тоалетната повече от половин час. Моник вече беше почистила всяка една част от тоалетната, оставяйки само мястото, където стоеше Синди. Синди се обърна и забеляза, че Моник е без грим като по-възрастна жена. Деликатното ѝ лице се промени в арогантно изражение. "Не виждаш ли, че се гримирам тук?"