След като госпожа Лий си тръгна, Моник седна. Тя погледна малката Номи, която спеше дълбоко, и си помисли: "Малка Номи, какво да прави мама?" Малката Номи вече беше изкъпана, лицето ѝ беше чисто. Моник наведе глава и я целуна по челото. Изражението ѝ беше пълно с обич и болка. Малката Номи не беше наранена, но следите от въжето все още се виждаха по тялото ѝ. Въпреки това, тези следи бяха намазани