Хенри погледна малката Номи, преди да сложи малко храна в купичката ѝ. Устните му се извиха в красива усмивка, докато казваше: „Малка Номи, яж това.“ Малката Номи се усмихна на Хенри с големите си, жизнени очи и започна да яде. Храната имаше толкова добър вкус, беше много по-добра от това, което ядеше в ресторантите. Изглеждаха толкова любящи един към друг, сякаш бяха баща и дъщеря от години. Мони