"Разбира се, че видях, не съм сляпа! Гримираш се от половин час!" - вътрешно стенеше Моник Зандер. Моник винаги е била добродушна. Тя вече правеше компромис, като почистваше другите зони първо, защото Синди Лий вече беше там и се гримираше, когато тя влезе да почисти тоалетната. Тя помоли Синди да се отмести, защото беше почистила навсякъде, освен мястото, където стоеше. "Може ли, моля те, да се отместиш малко?" - Моник сви устни и попита учтиво. Синди обърна лицето си, покрито с тежък грим, и се изсмя с яркочервените си устни. "Не!" Тя го правеше нарочно. Беше чула, че Моник има дъщеря и се чудеше дали не е била изгонена, защото е била любовница на някого. Гледаше я отвисоко. Реши да остане там, колкото си иска. Моник започваше да се притеснява, тъй като другите ѝ задължения се трупаха. Тя трябваше да ги приключи възможно най-скоро, за да се прибере навреме и да сготви за малката Номи. Всичко, което искаше, беше Синди да се отмести малко. Колко досадно! Моник потопи моп в кофа с вода ядосано, извади го и го замахна със сила многократно. "Оцапваш ми панталоните!" - Синди отскочи и изпищя, очите ѝ се издуха. "Който много лае, не хапе." - Моник беше безмилостна. Беше ясно, че Синди я блокира нарочно, така че Моник нямаше намерение да бъде мила с нея. Въпреки че беше свикнала да бъде търпелива и да понася обиди, тя знаеше къде да постави границата. Много лае, малко хапе. Лицето на Синди се изкриви от ярост, тъй като не очакваше чистачка да бъде неуважителна към нея. Зловеща усмивка се появи на лицето ѝ за миг. "Чух, че имаш дъщеря. Да не би да работиш като чистачка, защото си била любовница на някого и си била изгонена от жена му?" - присмя се Синди. Моник нямаше намерение да си губи времето със Синди, тъй като вече беше имунизирана срещу обиди, всичко, което искаше, беше да приключи с почистването възможно най-скоро. Тя взе мопа и започна да чисти пода, където стоеше Синди. Синди се ядоса, че Моник я игнорира. "Да не би да признаваш това, което казах? Човек трябва да живее с достойнство, не флиртувай с чужд съпруг! Дори любовниците имат ресурси! Виж се, заслужаваш да си чистачка!" - Синди обиди още повече. "Каква хулиганка! Как смее да ме обвинява, че съм любовница!" "И какво, ако съм чистачка? Това е етична и честна работа, за разлика от някой, който си слага тежък грим, за да флиртува с богати клиенти, докато работи като сервитьорка." - Моник отвърна с друг удар. Моник беше презрителна. Беше ясно, че Синди има намерение да се закачи с богати мъже, за да стане любовница, тъй като всеки ден носеше разкриващи дрехи и тежък грим. "Нямам време да споря с теб." - Синди се обърна и си тръгна ядосано, сякаш Моник беше открила тайната ѝ. Тя отиде ядосано на рецепцията на кафенето със скръстени ръце. Беше изключително недоволна, че нежелана самотна майка и чистачка я бяха проявили неуважение! Беше ядосана, защото се смяташе за красива студентка от известния университет H. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Тя стоеше на касата и ядосано планираше план за отмъщение, когато вдигна поглед и видя управителя си, Саша Лонг, да върви към нея. Погледът ѝ се промени, когато ѝ хрумна идея и арогантното ѝ поведение мигновено изчезна. "Добро утро, управителю!" - Синди вдигна поглед и му се усмихна неловко, изглеждайки като девойка в беда с червените си насълзени очи. Трябваше да стане актриса, за да не отиде на вятъра талантът ѝ в актьорството. Освен това имаше извита фигура, което би било изгодно при работа с хетеросексуални мъже. Саша забеляза жалкото лице на Синди и я съжали. "Малката ми Синди, какво има?" - попита Саша с лице, изпълнено с безпокойство. "Чух Моник Зандер да говори за теб в тоалетната току-що и се скарах с нея, защото ми стана жал за теб. Не очаквах, че ще оцапа панталоните ми с мръсна вода от мопа. Толкова съм ядосана" - оплака се Синди, докато сочеше панталоните си и избърсваше сълза от окото си, имаше маскирана лукавост в очите ѝ. "Какво каза тя за мен?" - попита Саша шокирано. Моник беше съвестен служител и не изглеждаше като клюкарка. Въпреки това, жалкото лице на Синди също не изглеждаше фалшиво. "Тя... Тя каза..." - промърмори Синди. "Какво? Просто кажи." "Тя каза, че си малко гей..." - Всъщност Саша имаше деликатен външен вид и Синди винаги го наричаше женчо зад гърба му. Тези думи всъщност бяха на Синди, а не на Моник. Въпреки това, тя изглеждаше изключително жалка. Никой не би се усъмнил в истината в думите ѝ. Саша беше раздразнен. "Малко съм деликатен на външен вид, но съм наистина мъжествен, добре ли си? Изобщо не съм гей!" Той мразеше, когато хората го наричаха женчо. Може би говореше лошо зад гърба му, защото той я смъмри, когато поиска отпуск? Той отчаяно търсеше възможност да я уволни! Дрън-дрън... Телефона на рецепцията звънна. "Здравейте, това е Mansion Coffee. С какво мога да ви помогна?" - Синди вдигна телефона. Трябваше да се представи добре пред управителя. "Marriott Tower поръча 20 кафета и е спешно." - Синди остави телефона и каза на Саша. "Вземете двама да ги доставят!" - инструктира Саша. 20 чаши кафе не беше малко количество, щеше да е невъзможна задача за един човек. На Синди ѝ хрумна друга идея. Студен лъч проблесна в очите ѝ, докато гледаше Моник, която чистеше маса в далечината. Беше идеалната възможност да изкара глупачка Моник! "Кафенето е доста заето в момента, не можем да назначим толкова много хора. Какво ще кажете да оставим Моник да достави кафетата с електрически велосипед? Чух, че има опит, защото е доставила много чаши кафе сама преди. Сигурна съм, че може да направи същото и този път." - Синди повдигна устни за зла усмивка и намигна на Саша. Тя му даваше сигнал, че това е чудесна възможност да се отърве от нея. Саша разбра какво има предвид веднага и се обърна към Моник. "Моник, има доставка." "Какво?" - Моник, която беше заета да чисти маси, се приближи, когато забеляза, че управителят ѝ я вика. "Marriott International поръча 20 чаши кафе и е спешно. Трябва да ги доставиш." - каза Саша с недоволен поглед. "20 чаши няма да е лесно да се доставят, ако го правя сама. Може да се разлеят." - Моник беше изумена. Да се поиска от един човек да достави 20 чаши кафе беше невъзможна задача! Освен това наоколо имаше няколко други служители. Защо управителят ѝ поиска тя да достави поръчката сама? Моник усети нещо подозрително. Тя искаше да каже нещо, но Синди се намеси със странен тон: "Просто върви! Да не би да се противопоставяш на заповедта на управителя ни?" Имаше намек за задоволство в очите ѝ. "Заслужаваш си го, че ме обиди." "Побързай, искаш ли да запазиш работата си?" - изръмжа Саша. Моник вече можеше да предположи, че Синди е подбудила това, съдейки по доволното ѝ изражение. Въпреки че не искаше да ходи, трябваше, защото имаше нужда от работата си. Моник беше минавала покрай Marriott International преди, но само през нощта. Сградата изглеждаше още по-бляскава и величествена през деня. Тя мина през над десет широки френски прозореца и въртяща се врата, за да види няколко рецепционисти в официални униформи, които ѝ направиха учтив поклон. Интериорът беше още по-екстравагантен до невъобразима степен. Моник се чувстваше сякаш е Джери Маус, който посещава Манхатън. Тя се обърна наляво и надясно, но всичко изглеждаше еднакво. След това се изгуби, тъй като мястото беше огромно. Трябваше да намери пътя бързо, тъй като Синди спомена, че поръчката е спешна. Тя изведнъж си спомни, че Луиз Лу, нейната пътничка от онази вечер, спомена, че работи като рецепционистка там. Тогава Моник се върна откъдето дойде до рецепцията, за да попита за посоки.