Хенри се взираше в красивото ѝ лице – миглите ѝ бяха гъсти и дълги, а очите ѝ толкова ярки, сякаш съдържаха вселена, той можеше да види звездите да блестят в тях. Тя се усмихна толкова лъчезарно, като цвят, поникнал на скала: уникална и привлекателна. Той просто не можеше да устои на желанието да я подразни. „Не пия ледено кафе. Има лед в това“, каза Хенри с дълбок, магнетичен глас, а погледът му,