„Лично ти донесох вечерята горе, побързай да ядеш.“ каза Хенри, като наблегна на думата „лично“, сякаш очакваше похвала. „Добре.“ отговори накратко Моник. Тя все още беше потопена в мислите си и още не се беше съвзела. Чакай, какво каза той? Каза, че лично ѝ е донесъл вечерята. Има толкова много слуги, защо той лично щеше да ѝ донесе вечерята. Сърцето ѝ биеше бързо и тя не смееше да вдигне глава.