– Имаш ли доказателства? – Ивон Зандър беше смутена. Наистина, тя беше тази, която упои Моник Зандър. Но тя само беше уредила някой да направи няколко голи снимки на Моник. Всичко вече беше извън нейния контрол, когато Моник изчезна, след като фотографът дойде. Моник беше тази, която отиде в стаята на дивак. Тя нямаше нищо общо с това. – Имам запис как ме водиш нагоре – Моник можеше само да я блъфира по това време, невъзможно беше да има запис от толкова отдавна. – Тогава няма да кажа – Ивон можеше само да гледа Моник с гняв заради нейната заплаха. – Няма да повдигаш въпроса за случилото се в миналото. Не ме вини за това, което ще се случи по-нататък, ако се осмелиш да говориш пред татко! Ивон най-накрая беше подчинена. Тя се притесняваше, че баща ѝ може да ѝ счупи крайниците, ако научи, че е упоила Моник. – Пристигнахме. Излизай от колата ми – тонът на Моник беше студен. Първоначално тя не беше сигурна дали Ивон я е упоила преди пет години, тъй като беше много пияна. Тя се надяваше, че това не е дело на Ивон и че е чула погрешно. Беше сърцераздирателно за Моник да чуе Ивон да признае току-що. Чувстваше се сякаш се задушава от болка. Тя отпраши, веднага щом Ивон излезе от колата. Гледайки отдалечаващата се кола, Ивон се усмихна студено и влезе в къщата си. – Върна се. Защо си пила толкова много? – майката на Ивон, Сиобан Зак, която я чакаше в хола, започна да мърмори и ѝ помогна да седне на дивана. – Познай кой ме вози! – Ивон протегна ръце, за да прегърне ръката на майка си, докато се облегна на нея. Имаше самодоволна усмивка, сякаш се хвалеше с нещо. "Ивон рядко е толкова весела. Може би е гаджето ѝ?" Сиобан повдигна вежда и попита: – Кой беше? – Беше Моник! – усмивката на Ивон стана още по-широка. Тя обеща да не се оплаква на баща им от Моник, но никога не е казвала, че няма да накара някой друг да го направи вместо нея. … – Съдбата ни събра извън трудните времена, но съдбата ни доведе до любов в най-трудните времена… – телефонът на Моник звънеше няколко пъти. Обажданията бяха от нейния чичо, Зефир Зандър. Тя не се осмеляваше да вдигне телефона, но това щеше да я разсейва от работата, ако телефонът ѝ продължаваше да звъни. Ясно беше, че чичо ѝ е разбрал, че тя кара нощни смени като таксиметров шофьор, въпреки че Ивон беше обещала да не му казва. Кой знае дали Ивон не е преувеличила, докато е разказвала историята? Колко досадно. Моник не искаше да се изправи пред чичо си в момента, в който си представи разочарованието на лицето му. Въпреки това, дядо ѝ я повери на чичо ѝ и той се грижеше за нея като неин баща в продължение на 10 години. Нищо, което тя да направи, никога не би било достатъчно, за да се отплати за неговата доброта. Той се опитваше да покаже загрижеността си за нея, не е нужно да бъде предпазлива с него през цялото това време само защото Ивон я нарече отрепка. Моник върна обаждането на чичо си, след като обмисли дилемата и той вдигна телефона почти мигновено. – Чичо, търсихте ли ме? Бях заета – Моник се опита да говори спокойно, но сърцето ѝ биеше лудо. Тя все още се надяваше, че Ивон не е казала на чичо ѝ какво се е случило. – Ивон казва ли истината? Шофираш ли такси? Отговори ми – попита Зефир, опитвайки се да запази самообладание. Зефир винаги е харесвал Моник, защото тя винаги е била добро момиче и никога не е била лъжкиня. Това, което се случи преди пет години, трябва да е било злополука, тя трябва да е била наистина пияна, за да направи нещо толкова скандално. – Чичо, аз… – лицето на Моник потъна. Тя мълча известно време, неспособна да говори. Тя излъга чичо си в лицето и той трябва да е ядосан сега, когато разбра. Освен това, тя не само излъга за шофиране на такси, но също така работеше на непълно работно време в кафене през деня. Моник не знаеше откъде да започне. Не ѝ беше лесно да си намери работа, когато трябваше да вземе Малката Номи със себе си. Тя дори събираше боклук за пари в най-мрачните си дни. – Разбирам, че животът не е бил лесен за теб. Можеше просто да ми кажеш, ако имаш трудности, не трябваше да лъжеш – Зефир беше разочарован, че щастието, което току-що изпитваше за нея, беше анулирано. Той дори изнесе лекция на Ивон пред жена си, за да може тя да види Моник като пример, който да подобри себе си. Думите му бяха огромен шамар за собственото му лице. Жена му Сиобан щеше да бъде недоволна от това. Той осъзна, че Моник става все по-отдалечена от него. Първоначално смяташе, че тя ще се върне, след като изпита трудности във външния свят, той не очакваше, че тя ще предпочете да живее тежък живот там с бебето си, отколкото да избере да се върне. Тя дори го излъга, когато се обади, за да я провери. – Чичо, съжалявам. Моя е вината – Моник нямаше намерение да го лъже, тя просто не искаше той да се притеснява за нея. Чичо ѝ тайно ѝ беше изпратил пари веднъж, но леля ѝ разбра. Моник знаеше, че чичо ѝ се е карал с леля ѝ заради нея. В крайна сметка тя не беше тяхна дъщеря. Тя беше просто изоставено дете, живеещо под техния покрив. Тя вече не искаше да притеснява чичо си. – Чичо, всъщност работя в момента. Ще те посетя утре – Моник имаше слаба усмивка на лицето си. Някои неща е по-добре да се кажат лице в лице. След като смяната на Моник приключи, тя просто стоеше там с наведена глава, докато мислеше за причина да помоли мениджъра си за почивен ден. Тя беше блъсната от някого случайно. След това започна да се извинява по навик. – Какво ти става? Напоследък си толкова разсеяна, гледай къде ходиш – това беше нейният мениджър, Саша Лонг. Веждите му бяха сбърчени заедно с недоволство. Саша имаше стройна фигура и светла кожа. Изглеждаше енергичен и свеж. Моник не се съгласяваше вътрешно, тъй като той беше този, който се блъсна в нея, но тя прие съдбата си и въздъхна. – Мениджър, искам да си взема почивен ден утре – Моник разтегна ъглите на устата си и се засмя неловко. Кафенето беше заето тези няколко дни и леля Хариет току-що се беше върнала от отпуска си. И все пак, Моник искаше почивен ден по това време. – Кафенето е препълнено тези няколко дни. Не трябва да искате толкова много почивни дни, ако няма нищо спешно. – Леля Хариет поиска отпуск и тя го прави само веднъж в синя луна. Възнамерявам да посетя роднина – неспособна да измисли фалшиви извинения, Моник каза истината. – Уау, наистина би измисляла истории само за да си вземеш почивен ден. Никога не съм те чувал да споменаваш нито един от роднините си, откакто започна да работиш тук – Саша повдигна вежда със съмнение, той щеше да си тръгне нетърпеливо. Той чу от други служители, че Моник има дъщеря, след като е съблазнила мъж и че никой не знае кой е бащата на детето. Освен това, тя вършеше само мръсни и уморителни задачи в кафенето. Това беше причината той да я презира. – Моля, той е роднина от моя роден град – леката усмивка на тънките устни на Моник остана. – Получаваш само един ден. Не можеш да искаш повече отпуск този месец – Саша я погледна и си тръгна. – Да, разбира се – отговори Моник с усмивка. Истината беше, че тя не искаше да иска отпуск и след това. … Моник остави Малката Номи да се разхожда с нея до супермаркета на следващия ден. Развълнуваната Малка Номи не можеше да не се оглежда и разхожда наоколо. Моник спря в магазин за бижута, когато забеляза гривна от нефрит на разпродажба. Тя се продаваше на половин цена и струваше само 500 юана. Моник се поколеба в началото. След това се принуди да я купи като подарък за леля си, защото беше минало много време, откакто се беше върнала. Малката Номи забеляза фиността на гривната от нефрит, избрана от майка ѝ. Гривната не приличаше на нещо, което човек на възрастта на майка ѝ би носил. Също така, майка ѝ никога не би си купила нещо толкова скъпо. – Мамо, за кого е това? – Малката Номи беше любопитна относно внезапната щедрост на майка си.