— Тя отива у дома — каза Видар на Бърт. Чарли усети как търпението ѝ се изплъзва. — Аз ли? — попита тя, докато се въртеше на табуретката. — Ти — потвърди той. Видар не я гледаше, гледаше Бърт. Чарли възнамеряваше да се прибере, но като го чу да ѝ заповядва, направи точно обратното. Малката част от мозъка ѝ, която не беше пияна, ѝ казваше, че се държи като дете. Не ѝ пукаше. — А ако не искам? — поп