Видар спря да се движи и я погледна. Тя продължи да бърше плота. – Питаш ли за нас? – попита той. – Не, вече говорихме за нас – отвърна тя. Той измърка, приближи се до нея, взе парцала от ръката ѝ и я обърна към себе си. – И си добре с това, докъдето сме стигнали? – Тя го погледна в очите и видя притеснение в тях. – Да. Не исках да те притеснявам с въпроса си. Знам, че ако избера да остана човек,