Чарли се беше насладила на почивен ден; денят беше прекаран пред компютъра ѝ. Лили ѝ беше напомнила, че на планетата има и други хора и е хубаво да се срещаш с тях лице в лице. Чарли прие това спокойно. Тя имаше почивен ден и утре и щеше да вечеря с брат си и семейството му. Това се броеше за истинско социализиране. Да не говорим, че получаваше повече от достатъчно от истински хора, когато работеше. Обажданията от баща ѝ бяха спрели, за облекчение на Чарли. Тъй като беше необичайно за него да се отказва толкова лесно, Чарли се обади на брат си и се увери, че не планира някаква среща по време на вечерята. Хъкстън ѝ обеща, че никога не би ѝ причинил нещо подобно и добави, че не би поставил синовете си в средата на конфронтация като тази. Тя му повярва и очакваше с нетърпение вечерята. След като прекара по-голямата част от деня пред компютъра, тя реши, че един екран трябва да бъде заменен с друг. Поръча пица и започна да превърта, за да види за какъв филм е в настроение. Телефонът ѝ звънна и тя отговори, без да погледне кой е. "Ало", каза тя. "Здравей, Чарли", каза Джени. "Здравей, шефе, всичко наред ли е?", попита Чарли, знаейки, че шефката ѝ никога не се обажда, освен ако не е необходимо. "Знам, че трябва да си почиваш утре, но има ли някакъв шанс да дойдеш? Ще ти дам петък почивен ден вместо това", каза Джени. "В колко часа ме искаш? Вечерям с брат си и семейството му, но мога да работя, след като приключим", каза Чарли. "О, ти си ангел. Просто ела, когато можеш. Ще се справим дотогава", каза ѝ Джени. "Надявам се, че никой не е болен. Мога да мина и без настинка", каза Чарли. "Не, никой не е болен. Клубът от четвъртък поиска ти да ги обслужиш. Очевидно са те харесали. Никога досега не са искали конкретна сервитьорка." Чарли не знаеше какво да мисли за това, но трябваше да признае, че бакшишът беше страхотен и мъжете не бяха толкова лоши. "Хубаво. Ще го приема като комплимент. Ще се опитам да дойда възможно най-скоро утре." "Не се притеснявай, наслади се на времето със семейството си", каза ѝ Джени. Когато Чарли пристигна в къщата на брат си на следващия ден, вратата беше отворена от Джеймс. "Здравей", каза Чарли, изненадана. "Здравей, Чарли. Надявам се, че нямаш нищо против да се присъединя към семейната вечеря. Хъкстън ме покани, тъй като отдавна не сме имали възможност да се видим", каза Джеймс, докато я пускаше вътре. "Не, изобщо не, Джеймс. Ти си семейство", каза тя. "Къде се крие този мой брат?" "И двамата близнаци имаха... ъъ... инциденти с пелените. Оставих родителите да се справят с това и се предложих да се грижа за барбекюто и да стоя на вратата вместо това", каза Джеймс. Чарли се засмя. "И аз бих направила същото", призна тя. "И как е животът като голям детектив?", попита тя, докато вървяха към верандата на задната страна на къщата, гледайки към много подходящата за деца градина. "Не е толкова по-различен от това да си на патрул", каза той. "Да, бе, това е ти да си скромен. Ти стана детектив с причина и трябва да мисля, че искат да те използват заради тези умения", каза тя, като го побутна с лакътя си. "Да, доста е страхотно", призна той с усмивка. "И ти благодаря за помощта по първия ми случай. Знам, че съм го казвал и преди, но наистина го оценявам и ще ти изпращам повече работа като тази, когато мога." "Няма проблем. Беше забавно. И благодаря ти, хубаво е да мога да работя с това, което обичам от време на време", каза му тя. "Кой знае? Ако те вземем като редовен консултант, може дори да можеш да напуснеш работата си в този бар." "С удоволствие ще приема всяка работа от полицейското управление. Но нека си го кажем, те никога не могат дори да започнат да ми плащат това, което печеля в "Червената дама"", каза му тя. "Парите не са всичко, Чарли. Не е безопасно място за работа", посочи той. "Сега звучиш като брат ми", каза тя. "Кой звучи като мен? Къде мога да намеря този гений сред мъжете?", каза брат ѝ, докато идваше с момче на всяка ръка. Изглеждаха, че са дошли току-що от банята. "Ето ги и любимите ми племенници!", каза Чарли, забързвайки се да ги поздрави. Лиъм беше общителен и щеше да се гушка с всеки, който предложи. Ейдън беше срамежлив. Той предпочиташе да стои близо до бащите си. Единственото му изключение беше Чарли, която някак си беше успяла да го спечели. Веднага щом я видя, той започна да се гърчи в ръцете на баща си и протегна ръце към нея. "Не знам с какво си го подкупила, но моля те, вземи тази луда маймунка", засмя се брат ѝ. Чарли с удоволствие се съгласи и сложи Ейдън на бедрото си. Той се сгуши по-близо до нея и тя се наслаждаваше на гушкането точно толкова, колкото и той. "Хей, Чарли", извика Тайсън, докато се присъединяваше към тях. Той я прегърна, колкото можеше. "Не отне много време на малката маймунка да се привърже към теб", добави той. "Ейдън е моята сродна душа", каза Чарли. "За какво си говорехте двамата, преди да ви прекъсна?", попита Хъкстън. "Опитвах се да убедя Чарли, че трябва да напусне работата си в този бар", каза Джеймс. "А аз казвах на Джеймс, че няма да го направя. Заплащането е твърде добро и всъщност харесвам работата. Часовете ми подхождат", каза им тя. "Оставете я на мира. Тя знае какво прави", каза Тайсън, докато обръщаше бургерите. "Благодаря ти, ти си ми любимият брат", каза му тя и го целуна по бузата. "Хей, хей. Аз съм ти любимият брат и не ходи да се целуваш с моя мъж", каза брат ѝ и отиде да целуне съпруга си както трябва. С това темата на разговора беше превключена за облекчение на Чарли. Седнаха да ядат и близнаците споделиха деконструиран хамбургер. По-голямата част от него се озова на земята или в косите им. Тайсън беше направил чийзкейк за десерт и Чарли потвърди, че той е любимият ѝ брат. "Трябва да тръгвам", каза най-накрая Чарли, след като беше приключила с втората си порция чийзкейк. "Толкова скоро? Мислех си, че можеш да ни помогнеш да приспим децата и след това да извадим виното и бирата и да си поговорим като възрастни", каза Хъкстън. "Съжалявам, трябваше да ме повикат да работя тази вечер. Ще се реванширам за останалото. Прекарах си страхотно, както винаги", каза им тя. "Мога да те закарам", предложи Джеймс. Чарли не виждаше начин да се измъкне. "Благодаря", каза тя. Тя се сбогува с брат си, Тайсън и близнаците и се усмихна на Джеймс, докато той отваряше вратата на колата за нея. "Знам, че не е моя работа да казвам къде можеш и къде не можеш да работиш", каза той, след като караха известно време. "Всичко е наред, Джеймс. Знам, че го правиш, защото ти пука. Мило е от твоя страна. Но аз съм голяма, мога да се грижа за себе си", каза му тя. Той я погледна косо. "Не съм толкова сляп, Чарли. Знам, че си голяма", каза той. Начинът, по който го каза, разбуди нещо дълбоко в стомаха ѝ. Дали беше комбинацията с косъя поглед или начинът, по който постави акцента върху "голяма", тя не знаеше. Но не звучеше като невинна забележка. "Знаеш ли, някои от хората, които са клиенти в бара, където работиш, са под разследване от моя отдел. Просто не искам да видя името ти в един от докладите", каза той. "Вземи този Видар Гримс. Опитваме се да го хванем от години, но когато се опитаме да го арестуваме, ръцете му са чисти като сълза", изсумтя Джеймс. Чарли леко се вцепени. Най-добре да не му казва, че Видар я е возил до вкъщи онази вечер, помисли си Чарли. "Оценявам, че ми казваш това. Но те са просто клиенти. Влизат, аз им сервирам напитки и храна, те оставят пари и си тръгват. Дотам се простират отношенията ми с тях. Понякога се усмихвам и им казвам нещо любезно, това е всичко", каза му тя. Той въздъхна и кимна. Бяха почти пред бара. Джеймс спря достатъчно близо, за да може да види входа и се обърна към нея. "Обади ми се, когато свършиш работа и ще те взема", каза той. "Джеймс, това ще бъде чак късно през нощта или рано сутринта, в зависимост от това дали Джени има нужда от помощ за преброяване на парите. Ще взема автобуса", каза тя. "Добре. Тогава позволи ми да те изведа на вечеря следващия път, когато имаш свободна вечер." "Вечеря като...?" "Среща, каня те на среща, Чарли. И преди да кажеш каквото и да е, изясних го с Хъкстън", каза ѝ той с усмивка, играеща на устните му. Чарли не знаеше какво да мисли или как да отговори. Това беше Джеймс, нейната гимназиална тръпка, най-добрият приятел на брат ѝ и великолепен мъжки екземпляр. "Добре", каза тя. "Свободен ли си утре?" Той се засмя. "Не губиш време, нали?", Тя сви рамене. "Имам почивен ден утре, тъй като работя днес. Ако си зает, имам свободна следващата събота", каза му тя. "Не, не. Не искам да се откажеш от мен. Ще те взема утре в шест", каза ѝ той. Те се сбогуваха и Чарли побърза вътре. "Перфектен момент. Току-що пристигнаха", каза Джени, когато видя Чарли. Чарли се преоблече за рекордно време, увери се, че има каквото ѝ трябва и се отправи към задната стая.