— Ако не е Чарли — каза Насир с усмивка, когато тя влезе в задната стая. — Здравейте на всички, върнах се по всеобщо желание. Какво ще желаете? — попита тя. Получи същата поръчка за напитки като миналия път и Чарли веднага се върна с тях. — Би ли била моят талисман за късмет по време на тази първа игра? Наистина бих се радвал на малко късмет — попита я един от мъжете. Чарли не знаеше името му, но той беше висок чернокож мъж с тъмна абаносова кожа. Носеше косата си на малки плитки, стигащи до раменете му, украсени със златни маншети. Имаше най-примамливите очи, с цвета на мед. — С удоволствие, сър — каза Чарли и се приближи до него. Той й помогна да седне в скута му и постави ръката си на гърба й, за да я подкрепи. Тя беше изненадана колко уважителен беше. — Моля те, наричай ме Адиса — каза той с дълбокия си глас. Имаше слаба следа от акцент, когато говореше, но Чарли не можеше да го определи. Подхождаше му. Играта започна и Чарли отново се опита да я разбере. Беше нещо като покер, но се играеше в отбори и не изглеждаше, че традиционните покер комбинации са това, което им носи точки. — Тъй като не успяхме да познаем истинското ти име, мистериозна Чарли, може ли да знаем какво искаш да правиш, когато пораснеш? — попита Насир. — Доста съм пораснала вече. Какво пречи да съм доволна да бъда сервитьорка? — каза тя. Чу се тих смях от няколко души около масата. Нито Милард, нито Видар не се присъединиха. Всъщност Видар почти не беше забелязал присъствието й. Чарли не знаеше защо това я подразни. — Мила Чарли, ти си твърде умна, за да си поставяш толкова ниски цели — каза Адиса. Беше ред на Чарли да се засмее. — Е, предполагам, че вече ме разбрахте. Надявам се да се върна към следването си догодина. Взела съм си творчески отпуск — призна тя. — Мисля, че политически науки, може би нещо с новия феминизъм като фокус — предложи Хенри. — Наистина ли мислите, че съм толкова скучна? — попита Чарли, преструвайки се на наранена. — Не, не, единствената подходяща специалност за жена като Чарли би била история на изкуството — каза им Милард. — Не мога да си я представя да се занимава с нещо подобно — каза азиатецът. Той беше предимно мълчалив и гладкостта на гласа му изненада Чарли. — Бих предположил нещо по-изненадващо, може би IT — продължи той. Чарли го погледна, зашеметена. — Съдейки по изражението на лицето на нашата прекрасна сервитьорка, бих казал, че си улучил десятката — захили се Насир. — Прав си, наистина уча IT — потвърди Чарли. — IT е голяма област. В какво се специализираш? — попита Адиса. В този момент Чарли се отказа. Не виждаше вреда да им каже. — Имам бакалавърска степен по информационни науки и работя за степента си по киберсигурност — каза тя. — По дяволите, фантастично — промърмори Видар. — Извинете, какво казахте? — попита го Насир с игрива усмивка. — Нищо — изсумтя Видар и отново започна да игнорира всички. — Е, мистерията започва да се разкрива. Сега, когато знаем за какво си запалена, може би можем да разберем това досадно твое име. Клариса? — позна Адиса. — Съжалявам, но не — каза Чарли. — Изглежда, че чашите ви са празни. Искате ли още по един кръг? — Всички, с изключение на Милард, поискаха същото нещо, което винаги. — Бих искал ти да избереш нещо, което смяташ, че ще ми хареса — каза й той. Чарли се усмихна и кимна, въпреки че не го харесваше. — Ще ти дам хиляда, ако му донесеш чисто скоч — каза Хенри. — Майната ти, Хенри, само защото някои от нас са развили вкусови рецептори — каза Милард. Темпераментът му беше точно под тази излъскана повърхност и това накара Чарли да се изнерви. Тя отиде до бара. — Обичайното, но смени Космополитан с Мадрас — каза тя на Джени. — Всичко наред ли е? — попита я шефката й, докато започваше да налива. — Да, те са... приятелски настроени? — каза Чарли. Джени повдигна вежда. Миа и Ребека, които бяха двете сервитьорки, които трябваше да работят, я погледнаха накриво. — Ядосани са, че нито една от тях не успя да обслужва секси мъжете в тази стая — каза й Джени, когато видя, че Чарли забелязва погледите. — Те осъзнават, че никога не съм искала това, нали? — попита Чарли. Не искаше колегите й да се обърнат срещу нея. — Осъзнават, но секси мъжете и парите обикновено изкарват най-лошото в хората — каза й Джени. Чарли кимна и взе подноса с поръчката и се върна обратно. Вечерта продължи с нея, която сменяше скутовете от време на време и когато забеляза, че напитките намаляват, попита дали искат още по един кръг. Беше близо полунощ, когато Хенри обяви, че е време мъжете да говорят по работа. Всички поръчаха храна и помолиха Чарли да се върне след час. Чарли се отправи към кухнята. Тъй като не беше нейната смяна да работи, тя не почувства нужда да помага в бара. Вместо това тя предаде поръчката за храна на Лили и Лео. След това се стовари на стол, който беше извън пътя на кухненския персонал. — Не мислех, че работиш днес — каза Лили. — Не работех. Вечерях със семейството на брат ми. Но бандата от четвъртък ме помоли да ги обслужвам. Така че ето ме — каза Чарли. — Уау, фантастично. И така, как бяха двете малки чудовища? — попита Лили. Лили беше също толкова част от семейството, колкото и Джеймс. Четиримата бяха израснали заедно и се отнасяха един към друг като братя и сестри. Е, Джеймс беше поканил Чарли на среща. — Бяха толкова очарователни, колкото винаги. Ейдън беше гушкав, както винаги — информира приятелката си Чарли. — Той е такъв само с теб — посочи Лили. Чарли сви рамене. — Случило ли се е нещо? Изглеждаш малко разсеяна — каза тогава Лили. Чарли въздъхна и погледна към Лео. — Лео, вземи си почивката и я вземи далеч оттук — каза му Лили. — Лили — възрази Чарли. — Не ме интересува, сега разказвай — каза тя веднага след като Лео напусна кухнята. — Джеймс ме покани на среща — каза й Чарли. — О. — Като на истинска среща. — Да, разбрах — захили се Лили. Какво каза? — попита Лили. — Казах да. Мислиш ли, че е добра идея? — попита Чарли. — Мисля, но, по-важното, какво мислиш ти? — Не знам. Той е готин и е добър човек. Искам да кажа, той е детектив. Той буквално е един от добрите. И знам, че мога да му вярвам — каза й Чарли. — И си го харесвала като завинаги. Пълноценно сърце на Чарли - Джеймс — каза Лили. — Точно така, така че е добре, нали? — Бих казала да. Но ако чувстваш, че не е, това също е добре — посочи Лили. — Има ли нещо общо с този задник, лайняр, малък пикльо бивш? — попита тя тогава. Доналд, името, което никога не се споменаваше в компанията на Лили, тъй като би предизвикало непланирано убийство. Ако Чарли не беше имала проблеми с изоставянето, преди да го срещне, със сигурност ги имаше, когато я остави. Във Вегас. Съвсем сама. След като открадна всичките й пари. И колата й. И ключа от хотелската стая, за която беше платила. Чарли не смяташе, че е странно, че е необвързана от този ден. — Не. Знам, че Джеймс не е като него. Дори не е близо. Но, не знам. Ами ако се чувствам като да излизам с брат си? — попита Чарли. — Отвратително. Тогава казваш; „Беше хубаво, но и двамата знаем, че сме по-добри като приятели“ — каза й Лили. — Точно така, никога няма да разбера, ако не опитам — каза Чарли. — Не, няма — съгласи се Лили. — Кога е срещата? — Утре, това ми дава по-малко време да се отдръпна. Той ще ме вземе в шест. — Когато се прибереш вкъщи, ако се прибереш вкъщи, намиг, намиг, побутване, побутване. По-добре ми се обади и ми разкажи всичко. В подробности — каза й Лили. — Обещавам. След едночасовата си почивка Чарли събра храната, отново подпомогната от Лео, и почука на вратата на задната стая. След като получи разрешение, те влязоха и тя започна да раздава храната. — Скъпи ми Лео, срещаме се отново — каза Насир, усмихвайки се на помощника в кухнята. — Д-да, здравейте — каза Лео. Чарли се опита да сдържи усмивката си. Лео беше твърде ценен за тази група. — Успя ли да разбереш името на прекрасната Чарли? — попита Насир. Сега той безсрамно флиртуваше с Лео. — Н-не, сър — каза му Лео, изчервявайки се. Чарли съжали приятеля си и реши да го спаси. — Хайде, хайде. Подло е да използваш помощта на Лео — каза тя, докато поставяше риба и чипс пред Насир. — О, но това означава, че играя честно. Това не е забавно. Предпочитам да мамя по всякакъв начин — каза Насир и всички мъже се засмяха. — Ти си лош, лош човек, Насир — каза му Чарли. Но тя беше постигнала целта си и фокусът вече не беше върху Лео, който изглеждаше напълно облекчен. — Просто ще ви взема напитките. Ще се върна веднага — каза тя и се увери, че Лео върви пред нея. Тя взе напитките за мъжете и след това ги остави да се нахранят на спокойствие. След като разчисти чиниите им и взе нов кръг напитки, вечерта на Чарли продължи, както беше започнала, с нея, която беше подавана насам-натам като талисман за късмет. Мъжете сякаш се уверяваха, че тя не се озовава в скута на Милард. Дали беше, за да го подразнят, или за да я запазят в безопасност, Чарли не я интересуваше. Просто беше благодарна, че не трябва да седи в скута му. Нещо в него караше всеки един от инстинктите й да крещи опасност. Докато Милард правеше всичко възможно, за да я качи в скута си и се проваляше. Видар продължаваше да я игнорира. Чарли се опита да си каже, че е добре. Очевидно беше гигантски задник, щеше да признае, че е секси задник, но все пак. По-добре беше да стои извън радара му. С наближаването на края на вечерта всички мъже се изправиха, благодариха на Чарли за прекрасната вечер и си тръгнаха. Чарли разчисти и подготви стаята за чистачите. След това се отправи към бара, където Миа и Ребека разговаряха с Джени. — Здравей, Чарли. Благодаря ти отново, че се включи. Изглеждаха доволни, съдейки по размера на плика — каза Джени, подавайки й друг бял плик, по-тежък от последния. — Благодаря, започват да ми харесват. Повечето от тях — каза Чарли и постави плика в чантата си, без да го брои. Не искаше да парадира с него пред Миа и Ребека. — Радвам се да го чуя, може би е било предложено да се повтори следващата седмица — каза й Джени. Чарли забеляза намръщените лица на двете други сервитьорки. — Аз съм навит — каза тя. — Винаги сме редували клуба в четвъртък — възрази Ребека. — Да, справедливо е да дадем на всички шанс да получат бакшиша — съгласи се Миа. — Това е вярно, но това беше преди клиентите да поискат Чарли. Клубът в четвъртък е клиент с големи разходи и редовен клиент. Няма да ги ядосам, само за да се преструвам, че животът е справедлив. И двете сте имали своя шанс, повече от веднъж, и никога не са поискали нито една от вас конкретно. Така че се стегнете и си сложете големите гащи — каза им Джени. — Благодаря, Джени. Ще се видим след два дни — каза Чарли и избяга, преди да се превърне в дискусия. Имаше една цел; да се прибере вкъщи и да преброи парите в плика. Стигна до автобусната спирка и се зарадва да види, че следващият автобус е само на пет минути. Черна кола спря пред нея. Майната му, помисли си тя, като я разпозна. Вратата на шофьора се отвори и познат мъж излезе и обиколи колата. — Добър вечер, мадмоазел — каза шофьорът и отвори вратата пред нея.