Чарли гледаше в колата, а Видар я гледаше в отговор. – Автобусът ми ще дойде всеки момент, но благодаря – каза Чарли. Нищо не се промени. Видар продължаваше да я гледа. Шофьорът все още държеше вратата отворена и Чарли се чувстваше по-неловко от всякога. Ще издържи този път, каза си тя. Видар бавно повдигна вежда и Чарли въздъхна. Автобусът щеше да отмине, ако дойдеше точно сега, тъй като изглеждаше, че тя се качва в кола. Тя се предаде и влезе в колата. – Благодаря – каза тя на шофьора. Тя го видя да затваря вратата и да се връща на шофьорската седалка. – В същия хотел като миналия път, мадмоазел? – попита той. – Да, моля – отговори тя и те потеглиха. – Имам предложение към теб – каза Видар. Чарли не очакваше да заговори. Той не беше говорил по време на предишното им пътуване с кола и я беше игнорирал цяла вечер. Затова й отне известно време, за да осъзнае какво е казал. – Благодарна съм за возенето, г-н Видар, но не се интересувам от каквито и да било предложения, които имате – каза му тя и усети как пулсът й се учестява. Тя беше в кола с двама непознати мъже. Ако Видар искаше да настоява по темата, Чарли не мислеше, че шофьорът му ще се притече на помощ. Трябваше да послуша Джеймс, помисли си тя. Видар отново повдигна проклетата вежда и я погледна, сякаш се опитваше да разбере нещо. – А, извинете лошия ми избор на думи. Уверявам ви, че не се интересувам от тялото ви по никакъв начин – каза той тогава. Олеле, наистина ли трябваше да го казва така, сякаш е отвратен от идеята? – Добре? – каза тя. – Интересувам се от сключване на бизнес споразумение – добави той. – Какъв вид бизнес? – попита тя. Той изглеждаше неудобно. – Осъзнавам, че трябва да ти кажа, за да те заинтересувам. Но не мога да разкрия никакви подробности, докато не подпишеш споразумение за неразкриване на информация – каза й той. Чарли кимна. Изглеждаше разумно. – Разбирам. Давам ти думата си, че няма да говоря за това, което ще ми кажеш – каза тя. – Не ме интересува. Изчислил съм риска – каза той. Той наистина добавяше комплименти, помисли си тя и усети как се дразни. В колата настъпи тишина. – Може да имам проблем с ИТ системата си. Ръководителят на моя ИТ отдел предложи да наемем външен консултант – каза най-накрая той. – И искаш да наемеш мен? Въз основа на какво? На уменията ми да сервирам напитки? – попита тя. Можеше да се рита. Той й предлагаше работа, работа, която включваше нейната страст, а тя трябваше да бъде умна уста? – Може да не го осъзнаваш, но нямам обширни контакти в ИТ света. За повечето аспекти на бизнеса мога да се добера до всичко. Но ИТ, там съм пълна нула – каза той. Тя кимна. – Това не означава, че ще те наема веднага. Ще трябва да дойдеш в офиса ми и да се явиш на интервю с мен и ръководителя на моя ИТ отдел. Ако той е доволен от теб, ще ти направя предложение и можем да обсъдим заплата и работно време – каза той. – И е за ограничен период от време, нали? – попита тя. – Да. Ще работиш за мен само докато не прецениш дали имаме проблем и ако имаме, докато не го откриеш и отстраниш – каза й той. – Добре, не мога да се ангажирам с нещо дългосрочно. Кога е интервюто? – попита тя. – Утре следобед в два, ела навреме – каза й той. – Приемам, само защото имам почивен ден и нямам нищо планирано – каза му тя. Колата зави на паркинга пред хотела. Видар й подаде черна визитка, след което шофьорът отвори вратата й и тя излезе. – Благодаря… Съжалявам, не разбрах името ви – каза Чарли на шофьора. – Малком, мадмоазел – каза той. – Благодаря, Малком. – За мен е удоволствие, мадмоазел. Приятна вечер. – И на теб – каза тя и отново изчака колата да изчезне от поглед, преди да се върне в апартамента си. Тя включи светлините в коридора и се увери, че всички ключалки са на мястото си. Тази част на града не беше най-добрата, но не беше и най-лошата. Апартаментът не беше огромен, но беше достатъчен и беше дом. Тя извади плика и визитката от чантата си и се отправи към това, което трябваше да бъде хол, но беше нейният офис. Компютърната й конфигурация заемаше достатъчно място, за да е невъзможно да се постави диван в стаята. Чарли нахрани рибите си и седна пред компютъра. Тя преброи бакшиша си и трябваше да преброи два пъти, за да се увери, че е правилно. Осъзнавайки, че е правилно, тя седна да планира следващия ден. Чарли щеше да прекара сутринта в домакинска работа, която беше отложила твърде дълго. След това щеше да отиде в банката, преди да се отправи към интервюто си. Тя щеше да има четири часа между интервюто и срещата си. Това трябваше да е достатъчно време, за да завърши интервюто и да се приготви, нали? На следващия ден Чарли се отправи от банката към централата на Grim Inc. Отне й повече време, отколкото й се искаше да признае, за да избере облеклото си. Ако беше заради нервността от интервюто, тя щеше да го приеме. Но по средата на археологическите разкопки в гардероба си, тя осъзна, че се притеснява какво ще си помисли Видар за нея. Чарли беше раздразнена от себе си. Видар не беше нищо друго освен грубиян, пренебрегвайки я през повечето време. И така, защо по дяволите искаше той да я забележи? Защо искаше неговото одобрение? Това трябваше да спре. Въпреки решението си, тя беше избрала черен панталон, който подчертаваше задните й части, и бяла блуза, която намекваше за деколте, без да показва нищо. Поне не беше избрала рокля или пола, помисли си тя, докато гледаше огромната сграда пред себе си. Тя си пое дълбоко въздух и влезе и се приближи до охранителното бюро. – Здравейте, имам среща с г-н Грим в два часа – каза тя на мъжа зад бюрото. Той въведе нещо в компютъра си и й се усмихна. – Госпожице Мейнард? Може ли да видя лична карта със снимка, моля – каза той. Тя му подаде шофьорската си книжка и той почука по клавиатурата известно време. – Заповядайте. Моля, носете значката видима по всяко време. Моля, използвайте синия асансьор точно зад ъгъла, докоснете значката на панела в асансьора и той ще ви отведе до правилния етаж. Когато си тръгвате, върнете значката. Ако бюрото е неокомплектовано, моля, поставете значката в обозначения отвор. Приятен ден – каза й той. – Благодаря, и на вас – каза Чарли, докато закрепваше значката на предната част на блузата си. Мъжът натисна бутон, чу се бръмчащ звук и бариерата, която блокираше хората от асансьорите, се отвори. Чарли намери асансьора и използва значката, за да го задвижи. Тя провери времето на телефона си, десет до два, и след това го изключи. Когато излезе от асансьора, беше посрещната от бюро, зад което седеше по-възрастна жена. – Госпожице Мейнард? – попита жената. – Да – каза Чарли и се приближи до бюрото. – Навреме сте – каза жената. – Да – каза Чарли отново. – Това е добро начало. Седнете. Ще ви уведомя, когато г-н Грим и г-н Пениро са готови да ви видят – каза тя, посочвайки зона с удобен салон. – Благодаря – каза Чарли и седна в един от фотьойлите. Защо беше толкова нервна? Тя можеше да го направи, тя беше добра в това, това беше нейното нещо, напомни си тя. Жената се приближи до нея след известно време. – Последвайте ме, моля – каза тя и Чарли се изправи и я последва. Те стигнаха до големи врати и жената отвори една от тях. – Вашите два часа, сър – каза тя и отстъпи настрани, за да остави Чарли да влезе в стаята. Когато Чарли влезе в офиса, трябваше да отдели момент, за да се възхити на стаята. Стаята се простираше пред нея. На задната стена имаше дебели завеси в гълъбовосиньо, стените бяха боядисани в матово сиво-кафяво, а голямото бюро пред завесите беше с нюанс по-тъмно. Изкуството по стените беше в нюанси на сиво, кафяво и гълъбовосиньо. Видар стоеше до бюрото и просто изглеждаше, че се вписва в тази стая. Беше ясно, че това е неговият офис. Съвпадаше както с външния му вид, така и с личността му. До него стоеше по-млад мъж. – Г-н Грим – поздрави Чарли Видар.