Играта на карти беше в разгара си и тъй като никой не ѝ обръщаше внимание, Чарли се обърна да си тръгне. "Къде отиваш? Имам нужда от малко късмет," извика ѝ господин Космополитен. Чарли се обърна и му се усмихна, докато отиваше до мястото, където седеше. Той отново потупа скута си и Чарли седна, въпреки че ѝ се искаше да откаже. Знаеше, че може да откаже. Джени никога не би ги принудила да правят нещо, което ги кара да се чувстват неудобно. Но ако Чарли трябваше да угажда на тези мъже, щеше да се погрижи да получи най-големия бакшиш, който може. Освен ако не посегнат към нея, ако опитат, ще съжаляват. Единственият разговор беше относно играта на карти. "Чарли, това съкратено ли е от нещо?" попита мъжът отдясно на господин Космополитен. Той изглеждаше като у дома си в обстановката на бара, като мафиотски бос от едно време. Кафявите му очи блестяха с това, което Чарли интерпретира като веселба, а черната му коса беше пригладена назад. "Кой казва, че е съкратено от нещо? Може просто да е името, което родителите ми са ми дали," каза тя. "Предполагам, че родителите ти са знаели, че имат момиче, когато са избрали името ти," засмя се той. "Шарлот?" попита той. Чарли сбърчи нос. "Не, слава богу за това," каза тя, предизвиквайки кръг от смях от почти всички мъже. Всички, освен Видар. Той просто я гледаше, когато не гледаше картите си. "Каролина?" попита мъжът, сякаш заседнал в петдесетте. "Не, това може би щеше да е още по-лошо," каза Чарли. Докато мъжете играеха карти, те продължаваха да се опитват да познаят името ѝ. Никой не позна правилния отговор. Видар все още не участваше, но я наблюдаваше, което я караше да се чувства по-нервна, отколкото господин Космополитен. След като бяха изиграни още три игри и обявиха печеливш отбор, Видар беше в печелившия отбор и този път, докато господин Космополитен не беше. Чарли стана от скута на господин Космополитен, въпреки че той възрази. "Имате ли нужда от още напитки, господа? Някаква храна?" попита тя. Те поръчаха още един кръг от същите напитки и когато Чарли ги донесе, господин Петдесетте се опита да я плесне по задника, но пропусна. Чарли беше станала твърде опитна в избягването на подобни неща, откакто започна да работи в бара. "Време е да говорим по работа. Махай се," каза Видар. "Върни се след час с още един кръг напитки," каза мъжът, седящ между господин Космополитен и Видар. "Да, сър." Чарли бързо се отправи към бара, щастлива да си вземе почивка от напрегнатата задна стая. "Толкова скоро се върна?" попита Джени. "Решиха да говорят по работа, така че бях освободена за един час," каза ѝ Чарли. "Почини си, докато можеш. Бяха необичайно взискателни към твоето време," каза шефката ѝ и Чарли благодарно взе кутия кола и се отправи обратно към стаята за персонала. Извади телефона си от шкафчето и се свлече на дивана. Шестнадесет пропуснати повиквания от блокиран номер. Чарли не трябваше да гледа, за да знае кой е звънял. Направи го така или иначе, защото защо да не се измъчваш малко? "Татко" пишеше в списъка, имаше и няколко от "Роуз". Чарли не беше достатъчно заблудена, за да си помисли, че мащехата ѝ се е опитала да ѝ се обади. По-вероятно баща ѝ беше разбрал, че го е блокирала, и се беше опитал да се обади от телефона на жена си. Въздъхна и изключи телефона и отпи от колата си. След десет минути реши, че няма да може да отхвърли гадното чувство, в което я бяха вкарали обажданията. Изпразни последната част от кутията и реши, че най-доброто разсейване ще бъде работата. В продължение на почти час тя помагаше на Тина да обслужва клиентите. Бяха получили един от редките туристи, които понякога чуваха за бара и решаваха да дойдат и да го разгледат. Двойката седна на една от масите на Чарли и тя се забавляваше, като разговаряше с тях, докато те едновременно се опитваха да попият атмосферата на бара и да разгледат списъка с напитки. В крайна сметка поръчаха напитки, за които Чарли беше доста сигурна, че няма да им харесат. Но щяха да усетят атмосферата на мястото, така че може би си струваше за тях. Докато даваше поръчката на Джени, Джени ѝ подаде поднос с напитки. Чарли осъзна, че това са напитките за вътрешната стая. Часът беше изтекъл. Тя взе напитките и се отправи обратно, знаейки, че Тина ще покрие и нейните маси. Почука на затворената врата и изчака, докато чу "Влез" от другата страна. "Тук съм с вашите напитки, както беше поръчано," каза тя, докато ги раздаваше. Получи няколко груби "Благодаря". Господин Космополитен се опита да вдигне ръка под полата ѝ. Чарли бързо отблъсна ръката му и се канеше да се обърне и да му се скара, когато мъжът, седящ до него, го плесна по тила. "Не бъди шибан грубиян, Милард," каза мъжът. Господин Космополитен, чието име очевидно беше Милард, изгледа другия мъж. "Извинявам се от името на... моите приятели," каза мъжът, който изглеждаше като от петдесетте, изненадвайки Чарли. "Благодаря, но няма нужда," каза тя. "Мога ли да ви донеса нещо друго?" попита тя, за да смени темата. "Мисля, че сме готови да ядем," каза Видар. Другите кимнаха. Беше ясно, че са редовни клиенти, тъй като не поискаха меню, а поръчаха по памет. "Ще се върна след около двадесет минути с храната," каза им Чарли и отиде да предаде поръчката в кухнята. Тя погледна към бара и реши, че Тина може да се справи. Докато чакаше храната да бъде готова, тя се облегна на ъгъла в кухнята и наблюдаваше как Лили, най-добрата ѝ приятелка и готвач в бара, твори магията си. Лили беше причината Чарли да започне да работи там. Първо беше убедила Чарли да опита и след това убедила Джени, че барът ще фалира, ако Чарли не работи там. "Трудна вечер?" попита Лили. "Не наистина, просто се чувствам малко зле," каза Чарли. "Можем ли да ти помогнем с нещо?" попита Лео. Лео беше помощникът на Лили. Той правеше всичко и каквото тя поискаше от него. Това беше неговият начин да се опита да стъпи в ресторантьорския бизнес, без да ходи в готварско училище. Беше мил човек и Чарли знаеше, че си пада по нея. Но беше твърде млад за нея и твърде неопитен. Лили погледна Чарли и завъртя очи на коментара на Лео. "Не, добре съм. Но благодаря, Лео," каза му Чарли. "Просто ми кажи, ако има нещо," каза той. "Как е Неа?" попита Чарли приятелката си. Неа беше приятелката на Лили, с която бяха ту заедно, ту разделени. Лили се намръщи. "В момента не ми говори," каза Лили, докато започваше да сервира храната. "Какво е този път?" попита Чарли. "Същото старо нещо. Тя отново е убедена, че имам връзка с теб." "Съжалявам. Искаш ли да се отдръпна, за да можеш да го оправиш?" предложи Чарли. "Няма начин, момиче. Ако тя не може да види, че сме просто приятели, и сме приятели, откакто бяхме и двете в пелени, тогава това е неин проблем. Не мой и със сигурност не твой," каза Лили. "Ето, трябва ли Лео да ти помогне да го изнесеш?" попита Лили, докато поставяше последния щрих върху подреждането. "Да, моля, ако нямаш нищо против, Лео?" каза Чарли. "Изобщо не. Аз ще взема големия поднос," каза ѝ той. "Хвалипръцко," подразни го Лили и намигна на Чарли. "Благодаря, Лео," каза Чарли и взе другия поднос. Те отидоха до задната стая и тя отново почука на вратата и ѝ казаха да влезе. "Имам вашата храна, господа," каза тя на мъжете, докато влизаше, последвана от Лео. "Умирам от глад. От дни се каня да ям чили бургер," каза мъжът от петдесетте. Той потърка ръце, докато Чарли поставяше поръчката му пред него. "Отворени сме цяла седмица, ако апетитите ти станат твърде силни," каза му Чарли с усмивка. "Не му казвай това. Хенри никога няма да си тръгне, ако осъзнае, че може да яде чили бургер всеки ден," пошегува се възрастният джентълмен. "О, млъкни, Насир," каза Хенри, преди да се нахвърли върху чили бургера. "А кой е твоят прекрасен помощник?" попита Насир, докато Чарли беше приключила с раздаването на ястията от собствения си поднос и започна да взема чиниите на Лео. "Това е Лео. Той е нашият помощник-готвач. Нуждаех се от малко мускули, затова го взех назаем," каза Чарли. "Здравей, Лео, предполагам, че познаваш нашата очарователна Чарли?" каза Насир, фокусирайки се върху Лео. Чарли видя, че Лео се изчервява под интензивния поглед и трябваше да се сдържи да не се изкикоти. "А-а, предполагам," заекна Лео, докато Чарли поставяше чинията с храна пред Видар. Той я наблюдаваше. "Тогава може би можеш да ни помогнеш. Опитваме се да познаем истинското име на Чарли, но досега не сме успели. Знаеш ли истинското ѝ име?" попита Насир, все още фокусиран върху Лео. "Не, съжалявам," отговори Лео. "Жалко," каза Насир и премести фокуса си върху храната си. Чарли постави последната чиния. "Ще ви оставим да ядете на спокойствие. Имате ли нужда от нещо?" попита Чарли. "Не, благодаря, кукло," каза Хенри. Чарли установи, че този път не се обижда толкова от неговия прякор. "Ще ви нагледам след малко. Ако имате нужда от мен преди това, просто използвайте бутона," каза тя, посочвайки бутон, изглеждащ като звънец на вратата на стената. Той водеше до звънец зад бара. Те кимнаха, докато Чарли и Лео си тръгваха. "Благодаря за помощта, Лео," каза Чарли, докато се разделяха, той се отправи към кухнята, а тя към бара. "С удоволствие, Чарли."