Вечерта и нощта минаха изненадващо гладко, помисли си Чарли, докато разчистваше задната стая, след като мъжете си бяха тръгнали. Разбира се, бяха сексисти и понякога почти груби. Милард я плашеше, а Видар беше просто груб и враждебен. Но имаше и много смях и шеги. "Страхотна работа тази вечер", каза Джени, докато влизаше. "Благодаря, шефе", отвърна Чарли, докато слагаше столовете на масата, подготвяйки стаята за чистачите, които идваха рано сутринта. "Това е бакшишът ти за тази вечер от Клуба на четвъртъците", каза Джени, подавайки й плик, който изглеждаше пълен. "Уау, благодаря." Чарли прегледа бързо банкнотите, за да добие представа колко е спечелила. Погледна Джени. "Сериозно ли?", попита тя. "Очевидно си им харесала", каза Джени и си тръгна. Чарли отново погледна в плика. Без да брои, тя прецени, че в плика има бакшиш за цяла седмица. Момичетата не се шегуваха, когато казаха, че мъжете дават добри бакшиши. Може би ще помисли да го направи отново някой път, помисли си тя, докато се запътваше към стаята за персонала, преоблече се в обикновените си дрехи и взе чантата си. Тя се сбогува с Робърт и той я попита дали иска да я придружи до автобусната спирка. "Благодаря ти, Робърт, но са само пет минути пеша. Ще се оправя", каза му тя и извади телефона си. Имаше още един набор от блокирани обаждания от баща й и два пропуснати разговора от брат й. Тя си отбеляза наум да му се обади. Брат й Хъкстън и съпругът му Тайсън имаха две очарователни близначета, които по това време вече щяха да са в леглото, така че щеше да се наложи да изчака до сутринта. Тъкмо се канеше да прибере телефона, когато той започна да звъни. Тя погледна дисплея и се усмихна. "Здравей, идиот", каза тя. "Най-накрая, ще те убие ли да си вдигаш телефона от време на време, сестро?", попита брат й. "Работех, току-що свърших", каза тя. "Татко се е опитал да ти се обади", каза й Хъкстън. "Забелязах." "Ще му се обадиш ли?", попита той. "Ти би ли?", попита тя вместо да отговори. "Разбирам, че това, което направи, беше лошо, но той наистина иска да оправи нещата", опита се да я убеди брат й. "Той знае какво трябва да направи, за да оправи нещата. Дотогава той е извън живота ми. Как са момчетата?", попита тя, за да смени темата. Тя знаеше, че брат й няма да пропусне възможността да говори за синовете си. От другата страна на линията се чу тежка въздишка. "Добре са. Лиъм започва да ходи сам, а Ейдън прави всичко възможно да го събори", засмя се брат й. "Звучи очарователно", каза тя. "Така е, когато не е разочароващо, че малкият негодник се фокусира върху това да се заяжда с брат си, вместо да се опитва сам. Трябва да дойдеш на вечеря. Липсваш им." "Да, сигурна съм, че са ти казали", подразни го тя. "С удоволствие. Ще проверя графика си и ще ти дам няколко дати, които са подходящи за мен. Не забравяй да кажеш на Тайсън", каза тя. "Никога не бих", възрази той. "Добре, предполагам, че другите три пъти съм си мечтала", заяде го тя. "Съдейки по късния час, в който приключваш работа, все още работиш на онова място", каза Хъкстън, опитвайки се да смени темата. "Да, казах ти, че е добър начин да изкарвам пари", каза му тя с въздишка. "Джеймс ми казва, че има някои лоши хора, които посещават този бар. Парите не са всичко", посочи брат й. "Лесно е да го кажеш ти, господин Адвокат. Джеймс е мил и е хубаво, че се грижиш, но трябва да го направя", каза тя. "Защо не се обадя на Джеймс и той ще дойде да те вземе и да те закара до дома? Това е най-малкото, което мога да направя, и той ще се радва да го направи." Чарли се усмихна. Джеймс беше най-добрият приятел на брат й. Бяха израснали заедно и той беше като втори брат. Фактът, че беше секси и работеше като полицай, не влошаваше нещата. Чарли беше тайно влюбена в Джеймс през тийнейджърските си години. Не че той я виждаше като нещо повече от сестра. Дори и сега, трябваше да признае, той изглеждаше невероятно в униформата си или в неотдавнашния преход към костюм, откакто получи повишение в детектив. "Благодаря, но не, благодаря. Нека Джеймс си почине. Почти съм на автобусната спирка, а автобусът пътува само двадесет минути", каза на брат си тя. След като той й се беше обадил, тя беше спряла да ходи и се беше фокусирала върху разговора. Но темата й напомни, че автобусът ще дойде всеки момент и тя започна да върви по-бързо към спирката. Почти беше стигнала, когато видя автобуса да минава, без дори да забави ход на празната спирка. Тя вътрешно въздъхна. "Сигурна ли си? Аз бих отишъл, но не искам да будя Тайсън, когато най-накрая си почива необезпокоявано", каза брат й. "Всичко е наред, автобусът ми ще дойде скоро. Ще се прибера по-бързо така, отколкото ако трябва да чакам Джеймс. Ти изпълни добре задълженията си на голям брат тази вечер. Лягай си със спокойна съвест и аз ще ти се обадя относно датите за вечеря", каза му тя. "Сигурна ли си? Не искаш ли да остана на линия, докато автобусът ти пристигне?" "Няма нужда, ще дойде всеки момент и съм на разстояние, на което мога да изкрещя от бара, където планината от охранител, наречена Робърт, все още е на територията, докато шефката брои приходите", каза му тя. "Добре. Обичам те, сестро." "И аз те обичам", каза тя и затвори. Тя беше излъгала брат си. Пропуснатият автобус означаваше четиридесет и пет минути чакане. Но не искаше той да премине в пълен братски режим. Той имаше семейство, а Чарли не искаше да безпокои Джеймс. Вместо това тя седна на пейката и започна да скролва в телефона си. Кола спря на автобусната спирка и Чарли се напрегна, докато повдигна очи. Черен Lincoln Town Car стоеше пред нея, задната врата беше успоредна на нея. Прозорецът се смъкна и Чарли се озова да гледа Видар. Настъпи момент на мълчание, когато и двамата просто се гледаха. "Колко време остава до следващия автобус?", попита я Видар. Чарли се замисли дали да му каже същата лъжа, която беше казала на брат си. Но какво щеше да стане, ако Видар реши да изчака? Тогава щеше да разбере, че е излъгала, а това не беше добре, тъй като той беше ценен клиент на Джени. Тя погледна надолу към телефона си. "Двадесет и пет минути", каза му тя. Той кимна. "Ще те закарам до дома", каза той. Това не беше въпрос, което подразни Чарли. "Благодаря ти за предложението, но ще изчакам", каза му тя, докато гледаше как шофьорът излиза от колата, обикаля я и отваря пътническата врата, очаквайки я да влезе. Чарли видя Видар да седи на седалката, най-отдалечена от нея. Той изглеждаше спокоен и сякаш принадлежеше на скъпата кола. Тя не помръдна. Той не каза нищо, просто повдигна вежда, сякаш да попита колко дълго ще му се противопоставя. Чарли почувства, че решителността й отслабва. Той беше клиент и би било грубо да откаже предложението, помисли си тя, ставайки от пейката и плъзгайки се в колата. "Благодаря ти", каза тя, докато шофьорът затваряше вратата зад нея. Видар просто кимна и след това погледна надолу към бележника, който държеше. Изглеждаше, че чете нещо и игнорира присъствието й. Изобщо не е неловко, помисли си Чарли. "Къде да караме, мадмоазел?", попита шофьорът, докато гледаше в огледалото за задно виждане. "Триста тридесет и осем Хъдсън Стрийт", каза тя. "Мисля, че това е хотел, мадмоазел", каза й шофьорът. "Точно така", отговори тя. Шофьорът й се усмихна бързо и кимна, преди да се включи в движението. Видар беше фокусиран върху каквото и да четеше. Чарли гледаше как градът минава покрай нея през прозореца и се надяваше да стигнат там по-скоро. Може би трябваше да се съгласи да остави Джеймс да я вземе. Поне това щеше да е приятно пътуване. Тя въздъхна с облекчение, когато колата спря пред хотела. Чарли искаше да отвори вратата и да избяга, но шофьорът вече беше излязъл и й се стори грубо да не го остави да си свърши работата. "Благодаря ти за пътуването", каза на Видар, докато чакаше шофьорът да отвори вратата й. Видар измърмори нещо и Чарли излезе от колата в същия момент, в който шофьорът отвори вратата. "Благодаря ти", каза му тя. "За мен беше удоволствие, мадмоазел. Приятна вечер", каза той. "И на теб", каза тя рефлекторно. Тя стоеше на тротоара и гледаше как колата изчезва. Когато се увери, че са отдавна изчезнали, тя извървя блока до апартамента си. Знаеше, че няма да е невъзможно Видар да я намери, ако наистина иска. Нещо й подсказваше, че той разполага с ресурси, които биха я проследили в рамките на час, ако пожелае. Но поне се чувстваше малко по-добре, че не го е завела направо до дома си.